Топъл, светъл майски ден. Лазурното небе ни гледа и развеселява. Учителят е в горницата. Две сестри, възрастни, плевят и окопават цветята пред приемната на Учителя. Работят и разговарят коя кога и как се е запознала с Учителя, как се е добрала до тези прекрасни идеи, които разширяват душата, извисяват съзнанието и човек вижда света с други очи, като че ли сега за първи път проглежда. Радва се, че живее. Унесени в разговор, двете сестри не забелязват кога са минали часове и станало обяд. „То вече стана обяд, а ние трябва да си отиваме и да приготвим нещо за обяда", си мислеше сестра Янакиева. „Но какво ще приготвим, когато и дома нищо няма." Оставиха работата и се прибраха в къщи. Бяха приятно изненадани, когато видяха масата сложена, на която имало голямо парче кашкавал, пет-шест варени яйца, голямо парче баница. Храна не за двама, а за пет-шест души. Кой бе донесъл тази храна? И как бе влязъл, когато стаята е била заключена, а ключът - джоба на сестрата. За чудене работа! Нахранили се доволно и половината храна останала. Оставили масата неприбрана. Отишли пак в градината на работа. Когато вечерта се прибрали, намерили масата прибрана и ни следа от богатия обяд. Кой бе я сервирал и кой бе прибрал останалото? Ето, в това е загадката.
