67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО

Последователите на Учителя - общество „Бяло братство" всяколято лагеруват при Седемте езера, в обятията на Рила. Едва бе минало лятото и вече очакваха следващото. Толкова много се бяха привързали към планините, особено към Рила, че животът им сякаш нямаше да бъде пълноценен, ако не се отиде поне за няколко дни на благословената Рила, която разтваряше двери за ония, които я обичаха и тъжаха за нея, когато бяхме далеч.

Горещият летен ден вече отмина. Слънцето се закри зад величествения хребет на петото езеро. Мракът пълзеше по долините и постепенно се сгъстяваше. Лагерният огън бе запален. Мрак и тишина цареше около лагера. Едва се чуваше лекият плисък на второто езеро.

Брат Цеко откри литературно-музикалната част край лагерния огън със своя композиция, посветена на първото езеро. Пеню Ганев изпя физкултурния марш „Дишай дълбоко", негова композиция. Брат Петър Камбуров изсвири на кавал „Овчарската идилия". Брат Марин - „Що е същността." Следваха разни случки и опитности. Край. Всички се прибраха в палатките си. Палатката на Учителя бе при скалата на второто езеро. Една сестра, Веска Козарева, по свой почин бе останала на нощно бдение край езерото. Късно през нощта тя вижда как от езерото излиза бяла мъгла, която се оформя като човек - гигант, над десетина метра. Уплашила се и извикала: „Учителю!" - „Не бой се. Аз бдя", казал Учителят.

След това великанът се превърнал на светла мъгла, която постепенно изчезнала. Великанът се изгубили, но споменът останал на Веска Козарева. Тя беше от гр. Попово.

Дали Учителят не бе създал нарочно този образ във форма на великан, за да изпита безстрашието на сестрата? Това явление вече не се повторило. Има неща в света, които не се повтарят.