38. ИЗВЕЯНАТА

София - Изгрева. Голяма триъгълна поляна. В центъра електрически стълб. До стълба пейка, на която е седнал беловлас старец - Учителят. „Учителят", шепнеха устата на тия, които за първи път бяха зърнали спокойната му фигура, внушаваща респект. Една сестра се приближи към него. Поздрави го с целуване на десницата му и му заговорва: „Много ми е мъчно, Учителю", каза тя, „задето моите близки и познати ми думат, че съм извеяна, поради убежденията ми. Те вместо да се замислят, и да възприемат тези хубави идеи, подиграват ми се." - „Какво ти думат?" - „Че съм била извеяна, Учителю." - „Че какво лошо има в това? Право са ти казали хората." Сестрата го погледнала, недоумяваща. „Я ми кажи" - казал Учителят - „кое жито е по-хубаво, извеяното или неизвеяното?" - „Извеяното, Учителю." - „Извеяно, значи чисто от примеси."

От него ден сестрата престанала да се обижда, когато й кажели, че е извеяна. Даже се гордеела вече, че е извеяна, че е чисто жито, приготвено за мелница или за посев.