27. ПОМИРИЛИ СЕ

Веднъж един брат, Николай, от Изгрева, казал нещо за друг брат, Панталей, от Изгрева, без да го провери. Вторият се научил и му се разсърдил. Не искал и да му говори. Това не убягнало от окото на Учителя. И той потърсил начин как да ги помири, без да им говори за помирение. Това станало ето как: Трапезарията на Изгрева била в процес на довършване. Оставало да се накове пода и Учителят повикал скараните братя. Възложил им тази работа. Явили се те. Започнали работа, която ги свързвала. Учителят бил постоянно при тях. Докато наковават пода, минали няколко дни. Работата ги свързвала и се налагало взаимно да се съветват, като се имало предвид, че те двамата били опитни майстори. След като свършили пода, започнали обшивката на тавана с шперплат. Общата работа продължила две седмици, през което време многократно се налагало да си говорят. Когато привършили работата, вече нямало и помен от тяхното взаимно сърдене. Добрите братски отношения за обща радост били възстановени. Ето как Учителят им създал условия да се помирят и да възстановят топлите братски отношения.

И двамата братя били благодарни на Учителя, че им бе помогнал да се помирят.