26. ТЕЛЕПАТИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Веднъж един брат от Изгрева, като минавал край салона, изпитал силно желание да хапне нещо сладко. Но нито в жилището си имал, нито имал пари да си купи. Чудел се какво да прави. Но ето, че преди той да стигне до поляната, Учителят го настигнал в боровете и му казал да почака. Братът се спрял. Само след няколко минути пристига Учителят и му дава едно малко бурканче със сладко, като му казва да иде под навеса и го изяде, без да го види някой. Братът взел сладкото и лъжичка по лъжичка го изял, благославяйки Учителя, както и този, който го бе приготвил. И че тъкмо в този момент (Учителят) бе откликнал на неговото силно желание да се подслади. Разхождал се по поляната и все затова си мислел. „Колко велик е Учителя, че долавя всяко наше желание и ни отговаря по съответния начин."

Веднъж, при един разговор, Учителят казал, че той има много уста. Братът си казал, че в този момент той е бил една от тия много уста, която той бе почерпил със сладко.

Братът се чудил по какъв начин Учителят бе доловил силното му желание, на което бе отговорено.

Не е изключено това да е станало по пътя на телепатията.