11. ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

От известно време бай Илия посещава беседите на Учителя на Изгрева. Той е от евангелските среди. Но дали от дълбок духовен интерес, или от някакви съображения, не ни е известно. След привършване на беседата, оставал дълго на поляната, където разхождащите се разговаряли. Той се заслушвал в разговорите им. Явно търсел събеседник, да „спаси" някоя душа. Като посещавал Изгрева, той виждал, че пред приемната на Учителя често се трупат хора, които чакат среща с него. Пожелал и той да се срещне с него. Една сестра му помогнала. На определения ден и час те се срещнали. Бай Илия, щом влязъл в приемната и седнал на стола, започнал да говори. Темата му била Библията, която прочел много пъти. Може би, без да прочете нещо друго. Почнал той от началото - Битието, минал Изхода, Левит, Числа... След като свършил Стария завет, минал на Новия: раждането на Йоан Кръстител, на Христа. После изредил всички послания, докато дойде до края - Откровението. Той говорил, а Учителят слушал спокойно и търпеливо. Нека се има предвид и това, че бил поискал среща само за пет минути. Тия пет минути станали три часа. След като бай Илия млъкнал, може би за да си вземе дъх, Учителят предложил да излязат и се разходят по поляната.

Бай Илия, доволен, че бе намерил добър слушател, а Учителят се радвал, че проверил търпението си. Търпението на Учителя било подложено на изпит.