3. УСТАВЪТ НА БРАТСТВОТО

Така се случило веднъж, че брат Мирчо закъснял за неделната беседа. Столовете били вече заети и той слушал прав словото на Учителя. До него също бил прав един военен, с чин капитан, който може би за първи път вижда Учителя и слуша беседа, и то с голям интерес. Когато беседата привършила, капитанът се обърнал към брат Мирчо с въпроса: „Братството имали устав?" - „Няма", отговорил Мирчо. - „Как може без устав...?"

Беседата привършила и хората се разотишли. Случило се така, че Мирчо на следната беседа пак бил рамо до рамо с капитана. Пак правостоящи. Щом беседата започнала, капитанът извадил бележник и започнал да записва всяка по-важна мисъл и да я номерира. Явно било, че той мълком се нагърбил с трудната задача да състави устав на Братството. Учителят, доловил интимната му мисъл, като че му диктувал. Беседата ставала все по-интересна. Учителят говорел, а капитанът бързал да запише всичко. Когато към единадесет часа брат Мирчо погледнал през рамото на капитана, в бележника му видял поредната мисъл с номер 176. А Учителят продължавал да говори все така вдъхновено. Капитанът се уморил да пише, прибрал бележника си и само слушал. Той се отказал от идеята си да състави устав на Братството. И тъй уставът на Братството останал недописан, защото бе в умовете и сърцата на всички добри хора.