НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.) ТОМ 10
Алтернативен линк

14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

През 1921 г. било посято лозето и овощната градина. Тогава била направена и колиба за бъдещия пазач на градината. Колибата била с врата и прозорец, годна и за презимуване в нея. През 1922 г. била направена сградата. Първият пазач на сградата е бил брат Васил Карагеоргиев от с. Габерово, който служел безплатно, само срещу прехраната. Казвали го „Вуйчо". Брат Куртев е ходел седмично, а понякога и през седмицата, за да му занесе храна. Но това се оказало трудно и неудобно за през студените зимни дни и затова бил определен магазин, откъдето да пазари, като се вписват сметките в тефтерчето. Това продължило 6 месеца, но било отменено, понеже консумацията на брат Васил за лимони, зехтин и други продукти превишила разходите на едно семейство. Издръжката на брат Васил надминала възможностите на братството. Ето защо се наложило да му се определи една минимална заплата, в границите на която да се движат неговите разходи. Всеки, който идвал в градината, се опитвал да направи нещо полезно. Само брат Васил не искал да работи и все възразявал: „Я не съм дошъл тук да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам. " Отказал и на брат Куртев. По цял ден той се подвизавал в свирене на мандолина, пеел песни, учел есперанто и тъй той седем години свирил и пял, но мотика не хванал. Приятелите от далечните села, каквито са били Бата, Страцин и Горица, идвали да копаят, да пръскат, а той само се разхождал около тях и давал съвети. Най-после го освободили от длъжността пазач и той заминал на Изгрева в София през лятото на 1927 г. Срещнал се с Учителя и му се оплакал, че брат Куртев го изпъдил от градината и помолил Учителя да нареди на брат Куртев да го приеме отново като пазач. Учителят му казал: „И мене ме е страх от брат Куртев. Иди и ти го помоли. Ако те приеме, добре. Аз не мога да му кажа. " - „Ама Учителю аз искам да се подвизавам!" - „Ще работиш и ще се подвизаваш, а тъй без работа кой ще те храни?" Брат Васил си отишъл от Изгрева. Така приключил един голям изпит за брат Куртев и за цялото братство в Айтос с едно подвизаване чрез песни.

Забележка на Редактора: Виж „Истинското подвизаване" от Мария Тодорова.
Есента на 1927 г. на градината дошли Георги и Рада Господинови от с. Караново, Айтоско на мястото на „Вуйчо". Георги бил селски пастир и той малко бил скаран с работата, но благодарение на това, че жена му Рада била добра и работна, нещата тръгнали по-добре. Рада била трудолюбива и гостоприемна. Знаела да посреща и изпраща братята и сестрите. Но Георги бил своенравен и непослушен. Не обръщал внимание на съветите на по-старите братя. Не слушал дори и брат Куртев, когато му казвал да свърши някоя работа. Така преминали 18 години. Ту са искали да ги освободят заради Георги, ту са се спирали, заради добрите качества на Рада. Било голям изпит за брат Куртев и за братството. След като всички разбрали, че Георги не иска да се поправи, тогава взели решение след 18 години търпение. Накрая били освободени през 1946 година. Така завършва и вторият опит на брат Куртев и на братството.
Есента на 1946 год. Бил поканен за пазач брат Иван Колев от село Тополица. Той прекарал около година и половина, но бил болнав и като видял, че тази работа не е за него, се върнал на село. В началото на 1949 г. отново се върнали Георги и Рада, като се молили да бъдат приети отново и Георги дал големи обещания, че ще слуша и ще работи. Преди това двамата работили в местната болница - една тежка и изнурителна работа. Но ето че не минали и няколко месеца, Георги пак започнал да проявява своите лоши навици на мързел и непокорство. През м. май 1950 год. той напуснал градината и братството завинаги. И този опит се оказал несполучлив. Но с поука за останалите. През м. май, юни и юли 1950 год. братската градина останала без пазач. През това време брат Куртев бил сам на градината. Като научава това, дъщеря му Донка пристига при него. „Трудно е да живееш сам" - казваше той. „Чети, пей, моли се, размишлявай, но всичко, което е еднообразно, омръзва. Човек има нужда от общество, от среда. Трудно е да си сам. Който никога не е бил сам, не познава тая мъка. " Един ден вратата се хлопва и пред него застава дъщеря му Донка. Той се усмихнал, развеселил се, ободрил се и се занизали хубави пролетни и летни дни в разговори и общения с приятели. За този период брат Куртев казваше: „Много изпити съм минал през живота си и съм ги издържал. И този изпит издържах с Божия помощ и за слава Божия-. "
През месец август 1952 год. на градината дойде семейството на брат Слави Тодоров от С. Габерово. Брат Слави, жена му Комня и дъщеря им Иринка. Най- после градината попадна на добро семейство. За пазачи и за работна ръка те бяха незаменими, въпреки напредналите години на брат Слави. Близо 12 години брат Куртев е живял с тях. Техният добър характер, трудолюбие и гостоприемство ги утвърдиха като хора, подходящи за това място. Иринка работи и живя до 1990 г.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ