Алтернативен линк |
13. ОСНОВИ НА СГРАДАТА
Още първата година нивата била посята с овес и от добитата реколта се турило основа на фонд „Сграда". През същата 1921 г. доскоро пустеещата нива била засята с лозе, овощни дръвчета и борове. Насажденията й придали вид на градина. Започнали да я посещават все повече и повече братя и сестри. В летните дни често превалявал дъжд. Необходимо било да се помисли и за подслон, където да се приютяват хората. През лятото на 1922 година започнал строежът на сградата: салон, две стаи и мазе. В мазето била обзаведена първата кухня с огнище и оджаклък. Не било лесно да се строи сграда без средства. А време за отлагане нямало. Работната ръка била безплатна. Всеки ден имало помощници по двама, по трима човека. Майсторите, които са правили сградата, това са нашите братя строители - Васил Долапчиев и Слави Тодоров, които се отзовали веднага и работили всеотдайно. Всеки ден броят на работниците се менял, тъй като едни идвали, а други си отивали. Празничните дни се събирали и по 15-20 души. Работната ръка била безплатна, но все някой трябвало да се погрижи за прехраната на работниците. От селата кой каквото можел, пращал. А когато не достигне, някой е трябвало да бръкне в джоба си и да плати храната. Когато нямало кой, брат Куртев сам бръквал в своя джоб и работата продължавала. Целта била да не се прекъсва работата по строежа. Тук му е мястото да споменем за сестра Петра Георгиева Манева от Ченге, сега село Карагеоргиево, известна още като „баба Петра". Баба Петра почти през ден е носела хляб в бохчи и баници за работниците по строежа на сградата, носела топла храна в котлета. Споменът за нея е още жив, а нейният пример е насърчителен за младите. Вечер, след работата си във фелдшерската служба, брат Куртев отивал на градината да наблюдава строежа, да види какво липсва, за да се разпореди за следващия ден. Така продължило до завършването на строежа. Похвална е отзивчивостта на приятелите от селата: Тополица, Карагеоргиево,