През 1923 г. Вълчо, синът на брат Куртев, бил повикан да отбива редовната си военна служба. Тогава такава е била практиката, че войникът, докато не си завърши службата, не се пуска в отпуск. Но какво станало в дома на Куртев? Едва било минало месец, откак Вълчо е в казармата и ето, че си идва в отпуск. Всички домашни му се зачудили. Като го питали защо си е дошъл, той казал, че го пуснали, без да обясни как и защо. След като изминал домашният отпуск, той се върнал в казармата. Не минало 2-3 дни, баща му бил повикан в общината. Кметът го попитал: „Бай Георги, жена ти болна ли е или да е била болна? Момчето ти беше ли в отпуск?" - „Момчето ми беше тук три дни и пак замина за казармата, а жена ми нито е болна, нито е била болна" - казал брат Куртев. Станало му ясно, че Вълчо е излъгал, че майка му е болна, за да си дойде в отпуск. Той бил получил телеграма от братовчед си, че майка му е тежко болна, което било предварително уговорено. Сега от казармата искали потвърждение на телеграмата.
- Какво да правим, бай Георге? От казармата чакат потвърждение на телеграмата. Ако кажем, че не е била болна, момчето ще го съди военен съд и го чака затвор. Кажи, че е била болна и всичко ще се оправи. Явно е, че момчето е направило глупост и сега го чака съд и затвор.
- И бесило да го чака, аз вече казах истината. Друго не мога да кажа. Аз цял живот служа на тази истина, че сега ли да я погазя? Това аз не мога да направя. За нищо на света!
Кметът бил разумен човек и като видял неговата категоричност, прескочил истината и спасил момчето от затвор. А брат Куртев останал верен на убеждението си, че любовта към Истината е по-голяма от бащинската любов.
