| Алтернативен линк |
30. НАМЕРЕНАТА КЕСИЯ
Това, което ще разкажем, вероятно е било през 1923 или 1924 година. Трима търговци от гр. Айтос - Стефан Стойнов, Йордан Кочев и Димитър Панайотов, тръгват към балканските села да купуват едър рогат добитък за кланицата. Пристигат в с. Орман, а сега Горица, но си спомнили, че хората по този край са крадци и разбойници, а те - търговци, хора с много пари. Обзело ги страх, че вече може би някой ги дебне. Наели стая за нощуване близо до общината, ако бъдат нападнати, да бъдат защитени от общинската стража. Но това не било достатъчно. Още нещо трябвало да се направи за собствената им безопасност. Проверили дали са здрави бравата и скобите на вратата. След това внесли още преди да е залязло слънцето няколко камъка да залостят вратата и една-две греди. Но за да бъдат още по-сигурни, наредили си дежурство, да не би да бъдат изненадани, обрани и убити. Но за тяхна изненада нищо лошо не се случило през нощта. Съмнало се, но те още не смеели да излязат вън. Излезли едва когато чули детски и женски гласове по улицата. Отишли на чешмата да се умият и чуват, че кехаята от баира вика и съобщава за намерена кесия, но не вярвали на ушите си. Тогава попитали един от минувачите какво вика кехаята. - „Някой си изгубил кесията с парите, да отиде на общината да си я получи. " Като чули това, се слисали. - „А кой е намерил кесията?" - запитали те. - „Намерил я е един беден човек, казвал се дядо Вълко, който не помнел да е имал обувки на краката си. Той е от „набожните", от хората на Георги Куртев от Айтос. "