| Алтернативен линк |
11. ТВОЕТО МЯСТО НЕ Е ТУК
Това било през първите години на духовно пробуждане в Айтос, около 1908 г., когато няколко души: Георги Куртев, Христодор, бай Станчо Барабана и Янаки Кавръков се събирали в парка при воденичката да пеят, да четат псалми и да се молят с молитвите, които знаели от православната църква. След това, на връщане, се отбивали в близката кръчма, да се почерпят по една ракия. Веднъж, тъкмо били седнали и чашките били на масата, готови за черпнята, вратата на кръчмата се отворила и един човек с дълга, подрязана до раменете си коса и с черна брада, казал: „Георги, твоето място не е тук" и пак затворил вратата. На следния ден, пак по същото време, същата картина се повторила. Когато на третия ден се готвели да влязат в кръчмата, Георги им казал: „Абе, братя, ние какво правим? Събираме се да се молим, а след това се отбиваме в кръчмата да се черпим. Това аз го намирам за неправилно, дори грешно. От днес аз в кръчма няма да вляза, нито ще пия вино и ракия. " - „Вярно бе, Георги", казали другите и от него ден се отказали да влизат в кръчмата и да пият. Понеже никой от групата не заговорил за непознатия, Георги си замълчал и му станало ясно, че само той го бе видял, в чието лице по-късно Георги познал Учителя през 1910 г., когато той дошъл в Айтос да държи сказка по френология.