НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

01 - 10. ОТ ВРАГ - ПРИЯТЕЛ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС ТОМ 10
Алтернативен линк

10. ОТ ВРАГ - ПРИЯТЕЛ

Не минало много време след палежа на кошарата и бил организиран банкет в гората на хаджийската поляна, на който били поканени мнозина гости, включително и Георги. Два дни преди банкета се явил човек, късно през нощта пред пътната врата на Георги Куртев. На вратата стоял Смаил-ага и заговорил: „Георги ефенди, ако си получил покана за банкета, недей да ходиш, защото има заговор срещу живота ти. Животът ти е оценен на тридесет наполеона. Аз съм човекът, който трябва да те убие, скрит в гората на завоя. Ето, виж кесията - цената на твоя живот. Най-добре е да си намериш работа и да се махнеш преди това от селото. Така тебе няма да те има и аз няма да има кого да убивам. " След това Смаил-ага се загубил в нощта.
Рано в зори Георги станал, оседлал коня и тръгнал от селото за града, но по околен път от предпазливост. Така банкетът не се състоял и гуляят се отложил.
След няколко дни в дома на Христо Върбицалията почнали да се чуват крамоли и закани. Бащата бил против синовете си, а снахите скочили срещу свекървата. Чули ги съседите, но никой не искал да се меси в чужди работи. Не било така обаче за Георги и за жена му. Той знаел, че Върбицалията е негов враг, но въпреки това неговото християнско човеколюбив не му давало покой, като го подтиквало да се намеси и да ги помири. Жена му обещала да му бъде в помощ. Още на следния ден планът му за помиряване почнал да се прилага. Докато Георги отивал при бащата, съпругата му отивала при свекървата и се опитвали да помирят двете озлобени страни, които не искали дори и да чуват за помирение. Но само след няколко срещи двете страни омекнали и били готови на отстъпки. Тогава Георги предложил взаимно помирение, като се съберат на обща вечеря. На тази вечеря поканили Георги и жена му. Когато всичко било готово, свекърът произнесъл следното слово: „Мили деца и добри снахи, ние сме се събрали на тази вечеря за помирение, ето защо трябва да забравим всичко лошо, което сме си казали. От днес ние трябва да си простим и помирим. Ние сме ваши родители, а вие сте наши деца. Всичко, което имаме, е и ваше. Няма какво да делим. Трябва да си простим, ето защо аз първо трябва да поискам прошка от нашия добър съсед Георги, на когото досега съм мислил само зло и съм му бил враг. " - „Не говори така, бай Христо. Ти не си лош човек, как ще ми бъдеш враг? Това не мога да допусна!" - „Вярно е, Георги. Досега аз ти бях смъртен враг. Аз пратих да ти опожарят кошарата. Аз устроих банкет в гората, но ти не дойде и добре стана, че не дойде. Ако беше дошъл, щеше да бъдеш убит и сега ти щеше да лежиш в гробищата, а ние тук щяхме да се избием и изколим, без да има кой да ни помирява. Прости ми, Георги, за злото, което съм ти мислил. Аз до днес не съм те познавал, защото само ти от всички съседи единствен остави своето спокойствие и дойде да ни помиряваш. Прости ми за злото, което съм ти сторил. "
Двамата се прегърнали и разцелували. Запрегръщали се всички, като взаимно си искали прошка с просълзени очи. „Георги, от днес аз ти ставам приятел." - отсякъл Христо Върбицалията.
Това е станало в с. Люляково през 1907 г.
Неразделната спътница на Георги - Библията, е била най-добрият му съветник. А там е написано: „Люби Бога, обичай ближния си и любете враговете си. "


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ