НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

IX. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪДБАТА НА АРХИВИТЕ НА АНИНА БЕРТОЛИ В СЕМЕЙСТВО ГОБО - ФРАНЦИЯ

Вергилий Кръстев ТОМ 9
Алтернативен линк

IX. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪДБАТА НА АРХИВИТЕ НА АНИНА БЕРТОЛИ В СЕМЕЙСТВО ГОБО - ФРАНЦИЯ


Писма от Величка Няголова

28.04.98г. Франция

Здравей Вергилий,

Получих отдавна твоето последно писмо и днес ще ти отговоря. Много се радвам, че вие усилено работите по осми том, както и по непечатаните беседи, и сте вече издали 10 томчета, а тази година ще издадете други. Радвам се, че работиш с колектив от млади и безкористни помощници, пръснати навсякъде в България. Радвам се, че не променяте нищо от думите на Учителя. Аз, ако дойда, ще бъде с мъжа ми и то в началото на юли за Петровден. Зарадвах се, че си финансирал и този хубав концерт. Щом работиш безкористно и всеотдайно за Учителя и Неговото свято дело, те средствата ще пристигат.

Нямам вече никакви новини от Жан Луи Гобо и Арлет, жена му. Не се обаждат повече, но аз не ги търся вече. Работя вътрешно над тях, да разрешат правилно тази сложна задача. Моля се и на Небето да им помогне да разрешат разумно тази важна задача. Защото, чрез мене те успяха да разберат какво пазят у тях, неговата стойност. И чрез тебе, разбира се, защото ти ме въведе в тази ваша тайна с Анина. Нека всичко да бъде за Славата Божия! Тя отгоре и Анина Бертоли ще работи над тия хора. Имам чувството, че те ще дойдат това лято в България заради този огромен товар, който се стовари върху плещите им. Така чувствувам, но не зная нищо, а и нямам новини от тях. Че как и ще имам! Те разбраха съвсем ясно моята твърда позиция. Те, ако въобще дойдат, ще бъде за август и Рила. Ако аз дойда, ще бъде в началото на юли. И те сигурно

ще искат да те срещнат. Така си мисля.

*

* *

05.05.98 год.

Здравей Вергилий,

Ще ти напиша още няколко реда. Оня ден говорих с Жан-Луи Гобо по телефона. Попитах го за материалите. Каза, че ги пази, не ги е дал на никого. Но е дал фотокопие от всичките непечатани беседи при него на Павел Желязков. Още ми каза, че е получил писмо от Жоро Петков от Габрово в никакъв случай да не предава материалите на тебе. Получил е и от бившата ти жена Милка от Бургас същото нещо - в никакъв случай да не предава материалите на тебе. За Йоана не стана въпрос, той не ми каза, че нейното писмо е да ти предадат материалите на тебе. Попитах го, а от Светозар получил ли е писмо /аз не съм в течение дали той му е писал/. Каза ми, че Светозар им писал, много хубаво писмо, но не искаше да ми каже съдържанието му. Попитах го, а Светозар казва ли да не предаваш материалите на Вергил? Той отговори - не, няма такова нещо. Още ми каза, да знаеш, че е получил специално писмо от Мариета -сестрата на Ана Бертоли, с нейния подпис. Тя им заявява, в никакъв случай да не предават материалите на никой българин. Да седят при тях. Това са новините, които научих. Още, че и той, и жена му не са с добро здраве. Те искали действително да дойдат в България към 16 юли за Зекирица, но все още не

знаят, защото ще зависи от зравето им.

*

* *

Величка Няголова

20.07.98 год. София

Продължение за съдбата на архива на Анина Бертоли.

За Вергилий.

Миналото лято 1997 год. отидохме с мъжа ми у Жан-Луи и Арлет Гобо в Алпите. Предварително бях говорила с приятелките на Анина Бертоли, питах ги дали в материалите, оставени на съхранение у семейство Гобо и принадлежащи на Анна Бертоли, има ръкописи от ненапечатаните беседи на Учителя, 1 филм с 10 сестри, които играят добре Паневритмията, снимки и др. братски материали. Отговорът на Раймонда и Анжел, най-близките сътрудници на Анина, бяха категорично „Не". Раймонда беше лично опаковала материалите и не бе срещнала нищо подобно. Тя твърдеше, че са само лични материали на Анина, за нейното списание „Житно зърно", издавано в Париж.

И така ние отидохме у Жан-Луи Гобо за няколко дни. Не смятах дори да му поставя въпрос за пазените у тях материали, защото вече предварително знаех, че няма търсените неща. Наближи деня на заминаването ни. Тръгвахме на другия ден. И изведнъж, Жан-Луи реши сам да ми покаже материалите на Анина. Пазят ги в огнеупорен шкаф, от огън и вода. Добре ги пазят. Взе той да вади куфар след куфар. Гледахме набързо материалите. И открихме пакетите с не напечатаните беседи, както и много снимки на Учителя, много и групови снимки, много материали на пишуща машина, на братя и сестри, като Влад Пашов, Елена Андреева и др. Жан-Луи взе да търси касетата с филма и изведнъж за наша обща радост я намери. Както и намери и касети с музика, като на Грива мисля и много други. Арлет, жена му се радваше и взе жадно да гледа снимките на Учителя казвайки, че желае да ги има, т.е. да си направи копия. Още тя каза: „А не може ли ние да сменим този филм /копие/ с Никол Филасие /жената на Павел Желязков/, която пази филм с Учителя в движение. Отговорих й: „Вие нямате право да правите такава замяна". После тя пак каза: „А не може ли ние да издаваме тези ненапечатани материали от Учителя?" Отговорих й: „Те са на български и вие тук не може да ги продавате. А и нямате право, без разрешението на България, на Братството, за такова печатане". Арлет почерня цяла и взе да мисли. В това време ние с Жан-Луи натоварихме в колата ни 3 големи и тежки куфари с материали. Избирах и слагахме. Не можахме да вземем всичко, филмът остана за друг път, за да си направят те копие. Натоварихме куфарите в колата и отидохме да спим. На сутринта тръгвахме. Арлет остана все така тъмна, черна, с мрачни мисли. Аз разбрах всичко. Тази жена не мигна цяла нощ и обработва мъжа си. На сутринта, като станахме, Жан-Луи дойде и каза да свалим куфарите и че той сам щял да се занимае с тази работа.

И останалата част знаете. Той никога не върна материалите. Отказа по телефона, като каза „Без коментарии". Значи, без да даде никакви елементарни обяснения, той всичко събори. По-късно той напълно отказа да предаде материалите /по телефона/. В това време без да пита никой, направил фотокопия на не напечатаните слова на Учителя и ги предал на Павел Желязков. За съдбата на филма не зная. Но той сам ми каза, че дал копия на Словото на Павел Желязков. А самият Павел, крие и на никого не казва. Така всички разбрахме Истината.

Трябва да подчертая три важни неща:

1. Никой от французите не знаеше за стойността на пазените материали. Анина Бертоли не беше казала на никой. Само д-р Вергилий Кръстев беше в течение и аз от него бях осведомена, за да ги издиря.

2. Като разбраха огромната стойност на материала, останал от Анина Бертоли те французите не пожелаха да го върнат на България, на Бялото Братство. С това те спъват дейността по издаването на тези материали.

3. Тези материали не са Никога принадлежели Нито на Анина, Нито на баща й. Не са лични, а са били на Братството, дадени им за работа, която те не са успели да свършат.

Искам да добавя още, че тази година, някъде през месец май, французите в Париж от групата на Анина Бертоли, се организирват тайно от мене и в съюз с Павев Желязков и жена му Никол филасие, написват подписка и се подписват лично и я изпращат на семейство Гобо. Съдържанието е, че те всички единодушно заявяват с подписа си да не се връщат тези материали в България, а да останат на съхранение в семейство Гобо, и че те нямат право да ги дават на никого. И така всички французи от групата на Анина се нахвърлиха срещу мене, защото аз пък научих за тяхната подписка. И се възпротивих остро. Когато са се подписвали, те не са знаели, че този материал не е принадлежност на Анина Бертоли. Смятали са, че е личен. След като аз разбрах за случая и се опълчих, обяснявайки им истината, те всички единодоушно се нахвърлиха яростно върху мене. Като, че ли аз станах „крадец", който желае да открадне личните материали на Анина Бертоли. Не помогнаха с нищо моите обяснения. Тези мои приятели, ми станаха „Неприятели". Останах сама, че дори и други българи бяха единодушни с тяхното решение и подписка. Искам още да добавя тук, че и сестрата на Анина Бертоли, Мариета, живееща в София, изпраща официално писмо, с подписа си, да не се предават тези материали на никой българин, французите се бяха много повлияли от това писмо. Обясних им, че Мариета е сестра на Анина Бертоли, но че тя никога не беше в Братството, а нейният съпруг беше голям комунист и с властта на комунизма. Но те си останаха „твърди" с решението си. Накрая, един разумен и интелигентен мъж, предложи да се опишат подробно материалите и сега за сега да се съхраняват във Франция. А ако някой българин желае копие, да му бъдат предоставени. Това е, все пак, компромисно решение. Но аз смятам, че не на всеки българин те ще дадат копия. Пък нали вече такива има у Павел Желязков? Може би и за филма така ще се разреши въпросът. Бъдещето ще покаже. Аз съм оптимист и знайте, че продължавам борбата, макар и сама. Стига ми, ако Учителят е с мене?

С поздрав: Величка Няголова


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ