- Преди да се явявате на срещи с царя, съветвали ли сте се с вашия учител Дънов? - На моите срещи с царя аз гледах много сериозно, като на един важен обществен дълг и затова има случаи да съм се съветвал за мненията, които ще му кажа с моя учител Дънов.
- Праща ли ви царя своя хороскоп и хороскопа на Хитлер? - Да праща ги и хороскопа на царя е още в мен.
- Одобрявали ли сте речта на Филов при подписването на тристранния пакт? - Да, царя ми я прочете предварително и понеже съдържаше един пасаж за неутралитет, аз я одобрих.
- Казвал ли ви е царя, че „който краде - пази своето, пази и държавата"? - Да, каза ми това. Аз се скарах с него и го питах дали и той краде. Той ми отговори, че не краде, защото не искал да изпадне в положението на баща си, който получавал проценти от сключваните заеми с чужбина, а след това се свивал пред Данев.
- Оплаква ли ви се царя от офицерите? - Да. Един път ми каза, че били празни тулуми и не се интересували от друго, освен от своите лични работи.
Аз му отговорих, че може само да се радва за това, защото ще можем да ги водим.
- Какви бяха вашите връзки с проф. Йоцов? - Той идва няколко пъти при мене и уговорихме да се направи реформа в образователната система, като се предвиди паневритмичната гимнастика /Дъновата/.
- Съветвали ли сте царя да предложи на Хитлер вместо Югославия да съ създаде Балкания, която да послужи за модел за създаването на нова Европа? - Да, това е вярно. Това беше една идея.
- Какво сте съветвали царя по отношение на смъртните присъди. Вярно ли е, че сте одобрявали издаването им? - Да, вярно е, но да не се изпълняват. Аз препоръчвах това само за да се стреснат хората (!)
- Имаше ли споразумение между вас и Севов да не си пречите? - Това беше съвсем за друго. Като имах предвид, че царя се лесно колебае и че в него има едно развоение, аз казах на Севов, преди да го съветва за нещо, да ми се обади на мен, за да си уточняваме и уеднаквяваме съветите.
В 2.30 ч. съдът прекрати работата и заседанието бе закрито. Разпитът на подсъдимия Лулчев ще продължи днес.
Епилог: Народният съд осъжда на смърт чрез разстрел тримата регенти на малолетния цар Симеон Втори: княз Кирил Преславски, проф. Богдан филов, генерал Михов, както и бивши министри, дворцови съветници и народни представители общо на брой 104 души. Между тях е и Любомир Лулчев.