В.К.: Добре. Четем: „Разбира се, че всичко отрицателно, което Учителят ми е казвал и говорил за него никога не съм го казвала на Любомир". В какво се изразяваше в този период това отрицание, което се изявяваше? В какъв смисъл? Как протичаха тези неща? Е.А.: Учителят не беше доволен от него и от неговото поведение. В.К.: Да, Учителят не е доволен, но тука ти не го обясняваш добре, когато Лулчев непрекъснато ти говори срещу Учителя. Е.А.: Как? В.К.: Говори ти Лулчев срещу Учителя отрицателни неща. Е.А.: Виж, а тези отрицателни неща, е вижте не мога да ги повторя. Не мога да ги повторя, ама това вече е в периода, когато той се обяви срещу Учителя. В.К.: Да, имаше такъв период. Е.А.: Как? В.К.: Има такъв период, когато се обявява срещу Учителя. Е.А.: Период, да, той се обяви, когато отиде в провинцията, там живя, когато Невена Неделчева прати учителка, когато и мене Учителят прати учителка. В.К.: Това е периода, когато той официално се противопоставя на Учителя. Е.А.: Да. В.К.: Да пречи на работата. Е.А.:Да. В.К.: А имало ли е, присъствали ли сте на конфликтни положения между него и Учителя? Е. А.: Може да е имало, аз не мога да ти кажа. В.К.: Щото са ми разказвали, че е имало. Е.А.: Знам, че Учителят му се е карал. Учителят му се е карал. В.К.: Да. Аз на една от снимките виждам там където той е застанал Учителят и поглежда така изпитателно надолу-нагоре, Учителят е строг, мълчалив като сфинкс. Е.А.: Да. В.К.: Имам едни снимки, които са от „Ел-Шадай", там на Витоша. Е.А.: Да, да. В.К.:Учителят направо стои пред изкусителя. Оня го изкушава да Го питатова-онова, но Той Учителят стои мълчалив, затворен като сфинкс. Сега той не позна Учителя, така ли? Е.А.: Ами как? В.К.: А пък аз винаги исках да те питам накрая, значи той не можа да познае Учителя? Нали като проповедник Го смяташе? Е. А.: Виж сега какво да ти кажа. Според мене не можа да Го познае. Защото, ако Го познаеше щеше ли да прави такива работи? В.К.: Значи не можа да познае Учителя. Е.А.: Не можа. Той не Го позна като Дух. В.К.: Като Дух. Е.А.: Да. В.К.: Прави ми точно това впечатление. Е.А.: Това, което беше Учителят, не Го позна. Поне аз съм с това впечатление.
В. К.: Четем: „Отивам да се сбогувам. Той ме посрещна много строго, скара ми се заради Любомир". Е.А.: Е, кара ми се. В.К.: Както може да се скара един човек заради някой друг. Е.А.: Скара ми се, но знаеш ли какво беше? В.К.: Не. Е.А.: Най-напред беше строг, след това омекна, след това ме изпрати с Любов. В.К.: Значи първо ти се скара, нали? Е.А.: Да, скара ми се и аз мисля, че може би, ако аз бях отишла при Учителя и бях Му казала затова, което той ми говори за Него, че аз не съм съгласна, както не бях съгласна и както аз с него съм спорила, говорих, че това което ми говори за Учителя не е вярно и че Учителят не е това което говори, но не го направих. Какво да кажеш сега.
В.К.: Четем: „Същата година Любомир изпрати и Невена учителка, а той отиде в Тетевен". Какво прави той там? Е.А.: Тетевен, там имаше някакви приятели, не знам. Там написа книгата „Генко-орлето". Той написа там „Генко-орлето". В.К.: А Невена, къде отиде да учи? Е.А.: Тя беше учителка в едно село в северна България, не помня кое село беше. В.К.: Така, не помниш.
В.К.: Четем: „Спомних си дори един случай на езерата, Учителят ми каза да отида при Любомир и да го питам защо ме вика. Но той никога не ми е отговарял на този въпрос". Той понеже мислено те вика? Е.А.: Да. В.К.: Учителят те е накарал да отидеш при него и да питаш защо те вика, така ли? Е.А.: Да. В.К.: Той, Учителят какво искаше да покаже, че Той знае всичко каквото върши Любомир. Е.А.: Може би да, това искаше да покаже. В.К.: Той знаеше ли, че Учителят те изпраща при него? Ти каза ли му? Е.А.: Не помня, може би да съм му казала. Аз въобще бях много отворена за него. Знаеш, не можех нищо да скрия. Пък аз въобще не съм крила. В.К.: Значи в Тетевен той работи книгата „Генко-орлето". Понеже ставаше въпрос за неговите писания. Вие чела ли сте неговите там „Генко-орлето" и разни други неща? Е.А.: „Генко-орлето" само съм чела, другите почти не съм чела. Не, защото виж, аз така бях толкоз много огорчена бях, че не исках. Хайде викам и без неговите писания ще мина.
В.К.: „Лулчев вече е в ролята на съветник. В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение без да има отговорност и задължение". Такъв ли обичаше да бъде? Е.А.: Как? В.К.: Тука дава съвети на Царя нали, и тука пише, обичаше да бъде свободен, независим, дава само мнения без да има отговорност и задължение. Така ли обичаше да бъде? Е.А.: Така искаше. Такъв беше. В.К.: Независим, без отговорност. Е.А.: Без отговорност, да. В.К.: Да дава само съвети. Е.А.: Съвети даваше. В.К.: И да си Цар не може така да бъде. Е.А.: Е, да де. Е, да, само той не беше Цар. В.К.: Ха, ха ... В.К.: Дава съвети без да поема отговорност. Е.А.: Без да поема отговорност, без да поема някакво задължение. В.К.: Само да се измъкне. Е.А.: Да се измъкне, да. В.К.: Обаче накрая не можа да се измъкне. Е.А.: Как? В.К.: Накрая не се измъкна. Е.А.: Никак не се измъкна. В.К.: Накрая не можа да се измъкне. Е.А.: Не само не се измъкна, ами си плати. В.К.: Не можа да се измъкне накрая. Е.А.: Да. Плати. В.К.: Плати за всичко. Е.А.: Ами. В.К.: Ще плати.
В.К.: Тука четем: „Понеже се отнасях внимателно с тях, някои от тях се приближиха към мене и бяха с приятелски чувства. Такава беше Ади. Тука момичетата, които идваха при него се интересуваха и от Учението." Сега една, която идваше при него беше Ади, така ли? Е.А.: Да. В.К.: Коя беше тая Ади? Откъде беше? Е.А.: Тя беше от такова семейство унгарско. В.К.: Унгарско семейство. Е.А.: Да. В.К.: Сега тука има един случай друг нали, когато, един случай пак с Ади да го приключиме, когато той посегнал на Ади, нали, тя била женена и Учителят те изпраща. Е.А.: А, да, когато ме изпрати, да. В.К.: Тоя случай как беше? Е.А.: Виж сега как беше. Учителят казваше: „Ще отидеш при Ади и ще й кажеш, тя няма защо да разказва на агентите в милицията за Любомир". Но, тя се уплаши. Тя беше се оженила и може би се беше уплашила. В.К.: Че някой ще я наклевети пред мъжът й. Е.А.: Да не я клевети пред мъжът й. В.К.: За нейната връзка. Е.А.: Да. Е ходеше там, сега какво, аз не мога да знам всичко, нали? И понеже Учителят ме прати, аз отидох и каквото можах казах и я разубедих. В.К.: Да. Е.А.: Сега след това нещо, на другия ден Учителят веднага след клас дойде при мене да ме пита какво съм направила, защото можеше да стане голям скандал. В.К.: И мъжът й ще повдигне въпрос. Е.А.: Ама Бог да пази. То беше много страшно нещо и тя послуша и така. В.К.: Значи Ади се покори? Е.А.: Е, покори се сега, какво да правиш. В.К.: Така и така има всичко на Изгрева. Всичко, дори изобилие.
В.К.: Тука става въпрос за побоя върху Учителя. „Наблизо до салона имаше барачка на една сестра. Тя видя, че бият Учителя и нададе вик. Побойникът избяга". Коя беше тази сестра? Спомняш ли си? Е.А.: Името й сега в момента не си спомням. Иначе помня, знам коя беше. Сетих се. Беше Веска Козарева. Аз мисля, че за побоя е виновен Любомир. В.К.: Да, тука си казала. Е.А.: Не, аз категорично съм убедена в това. Разбираш ли? В.К.: Онзи, който влиза, побойникът, счупил стъклото. Защо е счупил стъклото? Е.А.: За да отвори вратата, щото имаше секретна брава. В.К.: Да. Сега, след това нещо ти пишеш: „През цялото това време Учителят идваше на класовете и държеше беседи и лекции. Редовно играеше Паневритмия с нас". Сега, той не може едната ръка да си движи добре, другата можеше, но играеше Паневритмия. Е.А.: Играеше. В.К.: А говора беше ли замазан? Е.А.: Накрая. В.К.: Накрая вече. Е.А.: Постепенно, постепенно Учителят започна най-напред да си влачи малко крака. В.К.: Да. Е.А.: И постепенно почна да не може да владе крака. В.К.: Да. Сега, този побойник след няколко дни полицията го хванала и побойникът бил изпратен при Учителя да иска извинение. Сега само с това извинение ли приключи въпроса? Е.А.: Кой? В.К.: Побойникът са го хванали. E.A.: Да. В.К.: И са го довели при Учителя да иска извинение. Е.А.: Да. В.К.: И така ли приключи въпроса, само с извинението? Е.А.: Само така, защото Любомир нищо не направи. Той, неговият приятел беше в Държавна сигурност. Той работеше, беше началник на Държавна сигурност този негов приятел. Не знам кой беше. В.К.: И приключи само с извинение. Е.А.: Е, така приключи.
В.К.: Четем: „Ще разкажа една друга история свързана с Любомир. Идва при мене той и ми казва, че имало заведено едно следствие срещу Учителя. Но има и едно обвинение срещу него. Той закачал едно малолетно момиче". Сега, той Любомир ти разказва тоя случай нали? Е.А.: Той ми го каза и ме моли, да отида, да извикам момичето и да го убедя да не казва нищо. В.К.: Тъй, те моли Любомир. Е.А.: Любомир, не Учителят. В.К.: Виж аз тука разбрах съвсем другояче. Е.А.: Не, не. В.К.: Кое беше това момиче, от Братството ли беше? Е.А.: От Братството. В.К.: И то младо, малко. Е.А.: Младо, малолетно. В.К.: И го закача. Е.А.: Е, закачил го беше, да. В.К.: Ето, всичко е ясно. Добре. Сега това са въпросите, които имах към романа. Е.А.: Да.
В.К.: Сега искам друго да те питам, понеже ти не си записала. Последните му дни. Е.А.: Да. В.К.: Неговите, когато вече го задържат нали, нещо знаеш ли в затвора като е бил след това? Последните? Е.А.: Не, нищо не знам. В.К.: Нищо не знаеш. Е.А.: Нищо не знам защото в това време Учителят не беше добре. В.К.: Да. Е.А.: И аз не се интересувах повече от Любомир. Щото така, аз исках да се освободя от тая връзка и правех всичко каквото можех да го направя, затова. В.К.: Добре. Сега накрая като правиме резюме на романа. Е.А.: Да. В.К.: Той първо позна ли Учителя? Е.А.: Какво? В.К.: Любомир позна ли Учителя? Е.А.: Според мене, не. Не можа да Го познае. В.К.: Нито външно дори. Той как го схващаше външно? Все пак нали Учителят има общество, движи се в това общество и т.н. Е.А.: Ама виж какво, той ми каза, че си излиза от тялото си Любомир и два пъти дойде при мене. Аз нали съм го писала тук. А, два пъти дойде при мене. Първият път ме помилва по косата и вторият път ме помилва по косата, когато дойде. И аз първият път не казах, щото викам, да не излезе, че и аз имам някакви настроения към него и затова не му казах. Но вторият път като дойде вече му казах туй, как съм го усетила. И той ми каза: „Ама ти усетили ме?" Тогава той ми каза, че се излъчва от тялото. В.К.: Мен ме интересува нещо друго. Първо той нали се движи в това общество. Е.А.: Да. В.К.: Движи се, ходи на лекции, че слуша, чете, играе Паневритмия и т.н., а още не може да възприеме отвътре Учителя. Не Го възприема отвътре. Е. А.: Е, виж сега. В.К.: Това е негово разбиране. Е.А.: Не, виж какво ми каза той: „Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя". Не иска. Затуй ти казвам, че не Го позна. „Искам да съм свободен дух", това ми каза. В.К.: Без отговорност. Е да, ама не дават. Е.А.: Не разрешиха. Трябваше да бъде отговорен. В.К.: Сега това, което е изнесено в романа допълнително ще прибавиме и другите неща, които ги имаме и ще стане едно допълнение.
Разрешаваш нали?
