В.К.: Учителят ти показа какво? Е.А.: Учителят ми показа сърдечната линия на ръката. Тя вървеше дотук, ето така. В.К.: До основата на средния пръст и каза: „Няма какво да учиш повече в брака". В.К.: Значи посочи дотук. Е.А.: Дотука, да. После каза: „Ще развиваш Любов към всички". Така, линията на живота отдолу, тука линията я нямаше и продължи дотук. В.К.: Значи до основата на показалеца. И сега впоследствие тази линия се появи, така ли? Е.А.: Да, тази линия съм я развила впоследствие. В.К.: Значи по-късно се разви тази линия. Е.А.: Да. В.К.: Тази линия тука трябва да бъде обозначена. Ясно, да. Разбрано. Старала си се и си я развила, да. Е.А.: Никого не съм мразила. Към всички хора съм имала така хубави чувства. Старала съм се.
В.К.: Четем: „Почувствах се излъгана, пренебрегната защото той имаше връзка с друго момиче". Това се отнася за Невена. Е.А.: За Невена Неделчева, да. В.К.: Така за Невена, добре. Е, такъв му е бил пътя, какво да го правиш. Е.А.: Той веднъж ми каза, че не може да живее без жена повече от 40 дни. И тогава като ми каза така аз престанах да се упреквам. Казвам, значи не може да бъде друг, да.
В.К.: Такъв ще бъде. Сега друг въпрос. Когато било около 1920 год., когато се явил образът на Мория и му казал: „Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе! И след това той постави портрета на Мория на бюрото си и го държа до края на живота си". Каква беше връзката на Мория с него. Тя по физически път ли беше? Изобщо по духовен път, по каква линия? Е.А.: Виж сега, той ми беше казал, че когато бил в Англия, като следваше за пилот, мисля, че е видял Мория. Мисля, но това не го казваше. Така мисля, че се срещнал с него. Но той вътрешно му е казал тези думи, не му ги е казал физически, да. В.К.: Е, това, този Мория, аз съм чувал, че е Учителя на другата Ложа. Е.А.: Да. Той е Учител на Мъдростта, не е Учител на Любовта. В.К.: Не, става въпрос за друго. Аз съм чувал друго, че е Учител на другата, на Черната Ложа. Е.А.: Може. Аз това не знам заложите. В.К.: Да. Е.А.: Не мога да кажа. В.К.: Тука също става въпрос: „Когато един брат издаде Агни Йога от същия учител Мория, нашият Учител не препоръчваше да четем тази книга". Е.А.: Да. В.К.: Тази, която Сава Калименов, която издаде. И какво беше отношението на Учителя към нея? Не позволяваше да се чете тази книга, така ли? Е.А.: Учителят не одобряваше тези две книги. В.К.: Така. Нещо по-специално да казва? Не си спомняш. Е.А.: Не си спомням. Вижте какво, аз не съм много чоплила. В.К.: Ясно, да. Друга епоха е било тогава. Аз сега чопля, понеже питам. Онова е съвсем друга епоха. Мен ми е съвсем ясно, че за вас има друго неща и проблеми и т.н.
В.К.: Четем: „Любомир имаше един приятел казваше се Никифоров. Те двамата са дали на Стамболийски идеята за трудовата повинност". Какъв беше този Никифоров? Е.А.: Никифоров бе военен като Лулчев. И приятел на Лулчев. Но при преврата Лулчев беше дошъл при мене. И като тръгна да си отива, аз казах, не мога да се разделя. Аз усетих, че вече няма да го видя, разбираш ли? Такова нещо беше. Изпитах, не, не мога да се разделя казвам, аз ще дойда да те изпратя. И аз отидох до тях. И като отидох до тях, пък то стана още по-късно и той се върна и мен да изпрати. А пък Никифоров в това време два пъти го търси у тях. И не можа да влезе във връзка с него. В.К.: И това го спаси. Е.А.: По този начин, да. В.К.: Ти го описваш. Е.А.: За мене това като бял ден е ясно, защото виж, чувството ми, че загубвам Любомир, разбираш ли? Толкова беше силно, че аз се наложих да го изпратя. В.К.: Това е за Никифоров. Други данни повече не знаеш, така ли? Е.А.: Не, на другия ден изчезна. Оттогава той не се видя. Щото то беше преди преврата. Тази случка беше преди преврата. В.К.: Впоследствие стигате до генерал Протигеров. Е.А.: Протигеров. В.К.: А Протигеров, кой беше този. Е.А.: Той беше македонец, генерал. В.К.: И го убиха там по време на македонски междуособици. Е.А.: По македонските въпроси беше. Той работеше заедно с Александров. Нали имаше един военен Александров, Александров ли беше? В.К.: Друг имаше, казваше се Никола Велев. Е.А.: Да. Никола Велев беше син на Велев, на моята приятелка брат. Той, заедно с Петър Манев работеха в Македонската организация в Австрия. В.К.: Значи това. Това е за Никола Велев.
В.К.: Четем: „Тогава в Братството имах една по-възрастна сестра, която беше учителка по шев и тя пожела да ме учи". Коя беше тази? Е.А.: Бахчеванова. В.К.: Тя откъде беше? Е.А.: О, тя беше храненица в едно семейство и тя се беше оженила, но после се разведе и понеже не беше дъщеря на този човек, той започнал да я задирва и тя така се отдели от семейството и започна сама да работи.
В.К.: Сега по-нататък четем: „По едно време дойде Любомир с едно момиче от Братството. За да се уверя, аз няколко пъти го проследих от Изгрева до града, където той я изпращаше. Това момиче живееше в града с баща си, но майката си беше заминала и беше осиновено дете". Е.А.: Да. В.К.: Това грубо същество, което излезе на сцената, кое беше това същество? Е.А.: Стефка Стойчева, на Светозар майка му. В.К.: Вярно ли е? Този Любомир много работи едновременно е вършил. Е.А.: Е, казвам ти сега. В.К.: Значи на Светозар майка му. Е.А.: Да. В.К.: „После съм я заварвала при Любомир няколко пъти и намерих, че е грубо същество и доста проста". Значи фактически е осиновена дъщеря на Величка Стойчева от Бургас. Е.А.: Да. В.К.: Нали за нея става въпрос? Е.А.: За нея да. В.К.: Боже, какви работи. Човек да го е страх да разпитва. Е.А.: Да. В.К.: Прави впечатление, че на всички жени е налитал. Е.А.: Имаше нещо страшно у него, така някаква стихия. В.К.: Добре, имаше ли други братя, които също така налитаха на по-младите жени? Да се занасяха? Е.А.: Не, всички, не. Много от братята при тях виж флирт е имало. И в Младежкия клас даже е имало флирт, но това, което беше Лулчев, бе уникум. В .К.: А обратна страна, имаше ли сестри, които така си развяваха байрака? Е.А.: Ами имаше. В.К.: Не може да няма. Е.А.: Имаше, как да ти кажа. В.К.: Събрани толкова млади жени, събрани на такова място. Знаеш ли защо те питам? Защото една сестра ми разказа следното: Веднъж Учителят я срещнал и й казал: „Всички Окултни школи са се отклонявали и са се извращавали в разврат и сега има такава опасност". И аз се питам: Абе вярни ли са тези работи, които съм слушал? Тя казваше" „Вярно е." Е.А.: Е виж сега, аз давам само моя случай. В.К.: Да, вярно е. Е.А.: Аз да ти кажа не съм се интересувала, защото толкова много ми струва това нещо, че не съм гледала встрани. В.К.: Ясно. Дори ми е много. Е.А.: Чувствам се виновна. Аз, виж къде сгреших. Аз трябваше, когато Учителят прати Савка да ми каже, че има кой да ме обича, аз трябваше да отида при Учителя и тогава може би Той щеше да ме предупреди и нямаше да стане така. Ама кога има глава да тегли, така става.
B.К: Четем: „Връзката му с Мория пък и с други същества, с които той имаше връзка". Тая връзка каква беше? Тя беше по вътрешен начин с Мория, а пък тия други същества? Е.А.: Пак същества. Виж сега Учителят даже ме прати веднъж при Лулчев да му кажа. Той имаше една картина горе с един кръг, в средата точка. В.К.: Това е слънцето. Е.А.: И за слънцето, да. А имаше друга една картина, за която Учителят ми каза: „Кажи му да махне тази картина, какво иска Изгрева ли да разтури!" В.К.: Какво представляваше тази картина? Спомняш ли си? Е.А.: Нищо не помня. В.К.: Той после свали ли я? Е.А.: Свали я веднага. След като му казах, че Учителят ми е казал да махне, махна я. В.К.: Разказват ми един аналогичен случай на езерата на Рила, когато Учителят е дал нареждане да се издълбаят тези там чертежи на онази скала. Той от другата страна започнал също да прави някакви чертежи, някакви скици и Учителят изпратил или на него ли се скарал: „Ти какво искаш да разрушиш Братството ли?" Е.А.: Може. Не съм чула това. В.К.: Това не си чула. Е.А.: Не съм чула. Сега, това което не съм чула, аз не съм била винаги до Учителя, нали? Не съм чула, не мога да кажа. Виж, че правеше неща, правеше. В.К.: Да, добре. Е.А.: И не избягах от него. В.К.: Да, ти ми разказа. Сега: „При друг разговор Учителят ми каза: „Ти даде лош пример". Е.А.: На мене. В.К.: Сега ти си ми казала, няколко пъти си ми казала: „За тази връзка Братството никога не можа да ми прости". Е.А.: Да. В.К.: И натякваха ли ти? Е.А.: Не, мълчаливо. Аз съм чувствителен човек, усещах мислените укори, да. В.К.: „Да, ти даде лош пример". Е.А.: Да, лош пример. В.К.: Всички гледат теб. Значи, щом Учителят одобрява, значи възможно е да се постигне и е позволено, така ли? В такъв смисъл? Е.А.: Не мога да ти кажа, аз не намирам, че .... кое е допустимо. Не мога да смятам, че е допустимо. Аз направих всички възможни грешки. Но какво да правя. Но аз го обичах. Обичах го. В.К.: Винаги така става. Винаги човек страда, когато се свърже, когато обича. Е.А.: И Учителят ми каза даже: „Ама ти си готова да умреш за него!" Когато ми се кара, така веднъж ми каза. Така е сега. Но после, сега съм свободна. Интересно, след като той си отиде от този свят аз съм свободна. Години минаха.
В.К.: Четем: „Спомням си такава една екскурзия. Любомир беше легнал с друго момиче. Като го видях, спомних си, че и аз така бях лежала с него и то близо до Учителя, когато той се премести и отиде на друго място". Е.А.: Да. В.К.: Е как, вие сте си легнали, в каква близост до Учителя? Е.А.: Ами всички, бяхме в сградата на хижата, на Мусала. В сградата бяхме и понеже имаше вятър, бяхме налягали така. В.К.: Да. И ти си легнала до Любомир. Е.А.: Да. В.К.: Да, това е случая. А ти спомняш си, че Любомир беше легнал с друго момиче. Кой беше, Невена ли беше? Е.А.: Стефка. В.К.: Стефка Стойчева. Ами сега? Какви ли не работи няма по света. Е.А.: Е сега. Какво да правя? В.К.: Сега не ти ли беше неудобно с Учителя, но не го осъзнаваше. Е.А.: Не, имах угризение на съвестта си. Не, винаги съм се терзала. Аз не съм имала чиста радост.
В.К.: Сега четем: „Той ме покани да отивам у тях да стоя, когато гледаше на хората на ръка, за да има човек, който да отговаря на въпросите, които можеха да възникнат и за да давам обяснения". В.К.: Как? Какви въпроси? Как възникват въпроси? Е.А.: Виж какво, той почна да гледа на ръка в техния дом. Ами като дойде някой човек почва да пита, да пита другите, щото аз все повече зная от тия, които нищо не знаят пък. В.К.: Е той какво пита сега? Е.А.: Е, задават въпроси и аз каквото знам отговарям. В.К.: А, той ви използва, за да не отговаря той, да не си губи времето. Е.А.: Да.
В.К.: Добре. Чета: „Сега по едно време забелязах, че една сестра, която беше учителка и ми беше близка започна да посещава Любомир. Учителят казал на сестрата да се пази, защото планини от страдания ще има. Тя го послуша и навреме се отдели". Коя беше тази? Е.А.: Буча Бехар. В.К.: Леле, леле, ама за всички, които ги познавам всички са ходили при него, хе, хе ... Значи отстрани се навреме. Е.А.: Да, навреме се отстрани. В.К.: Тоя еврейски дух. Е.А.: Практичен. Тактичен. В.К.: Отстрани се значи навреме. Е.А.: Казвам честно и почтено както е било. В.К.: Значи отстрани се навреме. Е.А.: Да.
В.К.: Четем: „Любомир беше задържал за себе си само 200 кв.м. и не искаше крепостният акт да бъде на негово име, затова актът беше изваден на един инвалид, който минаваше за наш брат". Кой беше този? Е.А.: Антоний се казваше. В.К.: Какъв беше този Антоний? Е.А.: Едно недъгаво човече беше, с къси крака, даже един път Лулчев го носи на рамо по Витоша като беше в един сняг, че не можеше да се движи. В.К.: И накрая му присвои бараката. Е.А.: Да, накрая му взема мястото. В.К.: И той сега като видя, че е недъгав реши да бъде благодетел, когото изиграха. Е.А.: Не, той Лулчев нищо не направи. В.К.: Като вижда, че е недъгав. Е.А.: Не, че щото е недъгав, но, е няма да се съди. Хайде де сега.
В.К.: По-нататък. Е.А.: Имаше нещо за това момиче, Невена Неделчева беше. В.К.: Сега по-нататък: „При един разговор с него той ми каза: „Аз зная, че пущам една змия в пазвата си, но ще го направя". Казах му: „Когато се стопли тя ще те ухапе". В.К.: За кого става въпрос? За Невена ли казваше? Е.А.: За Невена. В.К.: И тя ухапа ли го после? Е.А.: Еми где да знам. В.К.: Ха, ха, ха.... Е.А.: Не мисля, че той понеже, той обикна ли я, обичаше ли я, не мога да ти кажа какво беше точно неговото отношение към нея, но аз му казах още тогава в началото, когато Невена дойде, а пък да ти кажа и друго. Учителят ми каза, че той има едно момиче в провинцията, Учителят ми каза. И после като дойде Невена на Изгрева. В.К.: Той ти казал Лулчев да върне момичето. Е.А.: Да, каза ми. В.К.: И той какво, не го върна. Е.А.: Не, не го върна. В.К.: Той си го запази. Ха, ха, ха... Е.А.: Виж какво направих, аз му казах: „Сега и без това ти ще храниш това момиче, поне прати я п университета да учи, защото тя иска да получи висше образование". Но той не ме послуша. В.К.:Той не е искал или. Е.А.: Ех, той как ще иска, той беше такъв ревнивец.
