Когато се помина майка ми, аз много страдах и се измъчвах за всички ония случаи, когато не съм я послушала, когато не съм направила това, което тя е искала. Когато вече нея я нямаше, беше ми страшно тежко и вътрешно обещах пред себе си, да бъда внимателна към баща си, и за да не страдам така, когато той си отиде. Споровете между мене и баща ми продължаваха близо три години. По това време общественото мнение беше много неблагоприятно за Учителя. Свещеничеството го смяташе за лъжеучител, лъжепророк и какво ли не му приписваха. Обявиха, че той се е самоотлъчил от църквата. Много неща се говореха за него и за последователите му. Във вестниците се пишеха клевети, както за учението, така и за неговата личност. Това беше причина още повече баща ми да ми забранява да посещавам беседите. При такъв един спор аз казах на баща си, че аз не искам да го оскърбявам, но не мога да го послушам. Казах му: „Убеди ме, че това което правя е лошо и веднага ще те послушам". Той каза: „Ето, че си хипнотизирана". Защото така се говореше в обществото.
Спомням си един случай още първата година, когато слушах беседите. Тръгнала бях една сутрин и един млад човек, съсед, ме срещна и ме пита: „Къде отиваш Ленче?" Аз радостно и чистосърдечно му казах: „Отивам на беседа на господин Дънов". - „Гледай да не се продъниш!" - ми каза той. Все едно, че ме поля с гореща вода. Стана ми тъжно, нищо повече не му отговорих, но дълго време носих раната от тези думи. Не минаха три години от този случай и чух, че и той се оженил и скоро след това убил и себе си, и жена си. Спомних си думите, които ме натъжиха и си помислих: Той продъни себе си.
Не бяха минали две години откак слушах Учителя и един приятел от Братството ме покани да посещавам едно събрание на една група от последователи на Учителя, която група се ръководеше от един по-възрастен брат, казваше се Дончо. Те бяха всъщност две групи, едната външна, другата вътрешна. Аз посетих първо външната група, но веднага бях поканена да посещавам вътрешната група. Целта на тази група беше бърза еволюция. Когато отидох за пръв път, те се бяха събирали много пъти, близо една година. Ръководството всъщност беше от духове, на които бяха медиуми две момичета, от които едното беше в четвърто отделение, а другото малко по-голямо. Те влизаха във връзка с духовете и това, което чуваха ни беше ръководство. Всеки един от групата имаше личен ръководител. Един от апостолите на Христа. Покрай посланията, които се даваха общо за всички, всеки един получаваше и лични послания и упътвания от своя личен ръководител. При всяко събрание в началото правехме молитва, пеехме песните на Учителя и тогава медиумите започваха да слушат и пишеха това, което чуваха. Всички ние съдавахме условия, за да могат медиумите да чуят това, което нашите духовни ръководители ще ни кажат чрез тях. След това четяхме посланията и бяхме длъжни да изпълним това, което се казва. Преди аз да отида на тия събрания, духовете бяха поискали всеки да занесе дрехи, които ще носи впоследствие, за да излеят върху тях благотворно влияние. Тези дрехи не е трябвало да се перат впоследствие и затова приятелите си взели черни дрехи, защото, ако се перат влиянието ще се загуби. Като мислели какви дрехи да донесат, решили да са черни, за да не личи мръсотията по тях, щом трябва да ги носят така дълго. Също е трябвало да носят галоши, които да изолират лошите влияния на земята. Един от приятелите, който е бил много ревностен и през цялото лято е ходел с галоши. Храната също беше определена. Ядяхме само варено жито без захар и само два дни в седмицата ядяхме хляб с плод и тиква. Този ред аз заварих и изпълнявах само храната. Вечерта, когато отидох на събранието духовете казаха, че сестрите, които сме там /а ние бяхме само четири/, трябвало да си острижем косата нула номер, за да можем по-добре да приемем влиянието на духовете. Аз бях ревностна и още същата вечер ме остригаха нула номер. Тогава бях студентка и за да мога да посещавам университета, трябваше от моята коса да си направя перука, защото не ми беше възможно да ходя в университета с такава остригана глава. Единадесет месеца носих перуката, докато порасне косата ми. Това ми създаде много неудобства и неприятности. В това време аз разбрах безсмислието на всичко това. Аз бях престанала вече да посещавам групата, тя почти се разтури.
През пролетта брат Дончо и няколко братя поканили Учителя на вечеря и му разказали за всичко дето духовете са ни учили. Той казал, че половината от тях били светли, но другата половина били тъмни духове, които искали да ни задигнат от земята, за да ни оберат. Това, което духовете ни учеха и искаха от нас създаде много противоречия в нас. Вярно е, че духовете казваха, че Учителят е представител на Бялото Братство на земята, но в същото време казваха, че всеки който е въплътен, може да се заблуди. С това изказване за Учителя, те ни заблуждаваха. Излиза, че Учителят може да се заблуди, понеже е въплътен, а духовете понеже не са въплътени няма да се заблудят. Духовете ни учеха, че като си острижем косата ще имаме по-добро влияние, а в същото време Учителят в беседите си ни казваше, че косата пази магнетизма в човека. Учителят казваше, че трябва да носим дълги коси именно, за да запазим магнетизма. Природата, която е дала косата на главата на човека знае по-добре защо трябва да я носим. Режимът на хранене, който те ни даваха е полезен за по-кратко време, защото не всеки организъм може да издържа дълго такъв режим. Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина. Нейният брат се зарази от нея и той след три години си отиде. Скоро след това и брат Дончо, който беше като ръководител си замина, а той не беше възрастен човек. Въпросът с дрехите и носенето на галошите през цялата година също е заблуждение. Как може човек да носи дрехите си без да ги пере? Това е елементарна хигиена. Те казваха, че вложеното, влиянията трябва да се запазят, но затова ние не можем да се произнесем. Чистотата е качество на ума и на сърцето, а не само в спазването на правила за физическа чистота.
Самата основна мисъл на школата „за бърза еволюция" е неправилна. Еволюцията е подчинена на природни закони и човек трябва да ги спазва, за да се развива правилно. Заблуждение е да се мисли, че като ядеш само чиста храна - плодове и др. можеш да ускориш еволюцията си. Храната има влияния върху тялото и косвено върху духовния живот, но чрез храната само да ускорим еволюцията си е заблуждение. Това, че трябваше да носят галоши по всяко годишно време също е неправилно, защото галошите изолират и добрите влияния на земята. Тя няма само лоши влияния.
Всички тези въпроси след като дойде Учителят на гости на „Школата за бърза еволюция" и всичко, което ни учеха духовете ние подложихме на критика. Посланията, които получавахме чрез двете момичета-медиуми не бяха плод на тия деца. Те наистина чуваха нещо. Защото това, което те чуваха, те не бяха в състояние да го измислят, В посланията се даваха разни сложни чертежи, които двама наши братя - Георги Томалевски и Кирил Икономов, които бяха свършили строителното училище „Христо Ботев" ги чертаеха според дадените послания. Момичетата учеха в прогимназията, те нямаха такива познания за да могат да ги измислят. За всички беше ясно, че имаше нещо вън от тях, което те ни предаваха,
Правеше ми впечатление, че духовете обичаха да ни хвалят, да ни ласкаят и те правеха това за да ни вържат, за да ни ограничат и после да ни водят както искат. Затова духовните хора трябва да се пазят от ласкателството като от огън. То е хлъзгава почва, то не води до здрава основа. Аз следвах около половин година „Школата за бърза еволюция", но повече време ми отне, докато разберем и се освободим от всички заблуди, които ни бяха натрапени от духовете. Разбира се, че първата вина е наша, т.е. моя, че аз приех и повярвах да ме водят духовете. Докато посещавах тази група, аз не бях с отворено сърце. Нещо ме стягаше и потискаше. Това чувство аз го имах от самото начало и трябваше да обърна внимание на него, за да се не подлагам на играта на духовете. Но тогава на мене много неща не ми бяха ясни. Особено вътрешните процеси, които всъщност са по-важни, понеже те обуславят нашата деятелност. Но това разбрах много по-късно.
