Учителят даваше темите. Ние пишехме върху тях и ги оставяхме на неговата маса. Той вземаше някои от тях и даваше на някои приятели да ги прочетат. Често той е давал и разяснения върху прочетените теми. Всеки от нас беше длъжен да посещава школата, да пише темите, които той даваше. Направило ми е впечатление, че Учителят за нищо не ни е похвалил, освен за това, че ставаме рано и редовно идваме да слушаме беседите и лекциите.
Школата от пролетта на 1928 год. се провеждаше сутрин в 5 часа сутринта на Изгрева. Учителят идваше точно в уречения час. Редовно също идваха и приятелите, като голяма част от тях живееха в града и трябваше най-малко един час да стават по-рано от определеното време, за да дойдат навреме в класа. По това време нямаше обществен транспорт и приятелите идваха редовно по всяко време. След изгрева на слънцето, след беседата по всяко време на годината ние излизахме на поляната и правехме първите гимнастически упражнения. От 22 март до 22 септември след изгрева на слънцето правехме Паневритмия. През цялата година Учителят ръководеше упражненията. През студените зимни дни често Учителят даваше допълнителни упражнения, по-динамични за сгряване.
Учителят отвори Школата през февруари 1922 год., която ръководеше редовно. Първите години той държеше лекциите си в София, последователно на няколко места: в „Турнферайн", в „Опълченска" 66. Младежкият клас се провеждаше две години в дома на сестра Маркова, а от 1923 год. в нашия салон на ул. „Оборище" № 14, а от 1928 год. Школата ставаше на Изгрева, като се работеше само сутрин /в града школата се водеше вечер, а неделните беседи винаги в 10 ч. преди обяд/. Ние участвахме в екскурзиите, които Учителя уреждаше. В неделните дни не сме ходили на екскурзии, защото оставахме за беседата в 10 часа сутринта, а през всички други празнични дни ние правехме излети до Бивака. С отварянето на школата започна един общ организиран живот: беседи, лекции, общи гимнастики, Паневритмия, екскурзии, пътуване на Рила, общ стол за хранене и при всички случаи сме пеели много песните на Учителя.
Цялата обща дейност ръководеше Учителя. Това ръководство не се налагаше, беше свободно. Всеки идваше, защото искаше да участвува в общия живот. Никой не изискваше да правим това. Учителят ръководеше, но това ръководство беше невидимо. Ние винаги сме се чувствали свободни за всяка наша дейност. Всеки чувстваше вътрешно задължение да участвува, нямаше никакво изискване. Всеки беше свободен да идва или да не идва на лекциите. Имаше правила в Школата, но всеки сам решаваше да бъде ли редовен или не. Този свободен дух, който цареше в Школата беше нещо ново, силно, мощно. Ръководството на Учителя като че ли не беше на земята, но във въздуха. Здравата ръка на Учителя сме чувствали, но сме чувствали и вътрешна свобода. Същевременно да имаме готовност да изпълним всичко, което Учителя изискваше. Имаше желание да бъдем послушни ученици, но едно е да желаеш, а друго е да го правиш. Неизпълнението произтичаше от нашето несъвършенство, от недостатъчна яснота в съзнанието ни. Липсваха ни изработени качества понякога, високи бяха изискванията в Школата и често някои от тях ние не можехме да изпълним. Имаше грешки, имаше пропуски. Нещо не ни достигаше да постъпим така както Учителят искаше и с поведението си, и с живота си.
Той ни казваше: „Гледайте аз как постъпвам и вие постъпвайте така". Учителят непрестанно ни стимулираше със Словото си, с примера си, с постъпките си, с делата си, с живота си. Той употребяваше един метод, друг метод, само и само да ни помогне, да ни подтикне да направим стъпка напред. Учителят беше непрестанно вътрешно динамичен, разнообразен. Всякога намираше нови и нови средства, и форми за изява на Словото си. За да ни изясни учението си, употребяваше много разкази, анекдоти, легенди, приказки, сравнения. Това правеше Словото му интересно и ново. Законите, за които ни говореше ги изясняваше от една страна, после от друга с един пример, после с друг пример, които вземаше от живота. Той в своята творческа мисъл беше неуморим и богат. Това придаваше на Словото му свежест, живот, правеше го разнообразно и интересно.
Спомням си, още в първите лекции на школата той говори за свещеният егоизъм. Той така говори, че всеки който е присъствал никога не може да забрави този образ. Понятието „свещен егоизъм" стана нарицателно в отношенията на Братството.
Подобен образ беше точилото и ножът. Какво печелят хората когато се карат? Те се изхабяват, както се изхабяват точилото и ножа, когато ги точат. Той казваше: „Всеки трябва да застане на своя фокус, за да може да има правилно отношение".
Друг път казваше: „Ако закачите едно тяло за центъра на тежестта му, както и да го въртите, то пак ще се върне в своето равновесие. Така и човек, ако има връзка с Бога в каквито и положения да бъде, той пак ще запази равновесието си". Много от физическите закони могат да се отнасят и към духовните отношения на хората.
