Учителят дойде на земята да ни покаже как човек може да живее разумно. Той не беше същество от нашия свят. От друг свят дойде той. Учението, което ни показа с живота си той го живееше. Това, което говореше, го проявяваше. Има много светлина и много възможности за добър живот, за здраве, за благородни прояви, за възвишеност, за красота. В този свят има всичко, за което човек копнее, за което жадува. Учителят ни показа този висок свят в своя живот, изразявайки го във всичката възможна простота и естественост. Като го наблюдавахме в живота му и той живееше като всички, но в целият му живот имаше нещо, което го отличаваше от нас. Той съвсем не беше като нас. И постъпките му, и в говора му, и в целият му живот имаше нещо, което го отличаваше от нас.
Това, за което ни говореше, винаги беше положително и повдигащо. Не говореше за отрицателни работи и всякога поучаваше за добро. В постъпките си беше изискан, никога не е изтъквал себе си, да покаже, че е повече от нас. Той беше много повече от нас, но за това не говореше. Ако някога се е изразявал, изказвал е някакви мисли за себе си, то е за да подчертае нещо, което ние не разбираме, имаме крива мисъл. Той заради истината се изказваше понякога по-строго, защото ние не можехме да се издигнем в света, за който ни говореше. В нас имаше криви образи, изопачени разбирания и за да разберем нашите криви разбирания, споменаваше нещо за себе си като контраст. Той нямаше нужда да се покаже, че може и какво може. За своите възможности той мълчеше и можеше да мълчи. В обходата си с нас беше внимателен, любезен, коректен, можеше всички да изслуша дори и когато говорим глупости. Той се отнасяше с уважение и почит към всички. Ако някои оставаха недоволни от неговото поведение, то е, защото те искаха нещо, което той не можеше и не искаше да направи. Това би понижило неговото достойнство. Той винаги се държеше с достойнство. Той не можеше да каже дума, да направи движение, жест, който да понижи достойнството му. И това той правеше не за да се покаже пред нас, но заради своята висша природа не искаше да понижи Божественото в себе си.
Още като ученик, Учителят е изучавал музика във Варна. Свирил е на цигулка при един чех. И след това Учителят е продължил да свири на цигулка. Когато Учителят е бил в Америка, един наш брат, който е учил заедно с него там казваше, че е свирил пред студентите, давал им е концерти. Той продължаваше да свири през целия си живот. Ние имаме повече от сто песни дадени от него. Повечето от тях са текст и мелодия дадена от Учителя. Често в класовете - Общия и Младежкия - идваше с цигулката си и много пъти ни е свирил. Когато ни е свирил, това беше празник за нас. Някои от песните дори той ги е дал в класовете - Общия или Младежкия.
Най-силно впечатление и въздействие имаше ритъмът на някои от песните, които ни е дал. Имаше ритъм, който проникваше в човека, завладяваше го. Когато Учителят свиреше, ние се превръщахме в слух и се оставяхме на въздействието на музиката му. Слушаш и ти става хубаво, радостно, навлизаш в непознати области и се оставяш да те носят към нещо ново. Ритъмът на някои от песните му имаше непосредствено въздействие на сърцето. То замлъкваше, свиваше се. В каквото и състояние да се намираше човек, щом попаднеше под влиянието на Учителювата музика, щом се оставяше на нейното въздействие, всичко забравяше, само слушаше. Тези музикални вълни го заливат, проникват и въздействат на същността на човека. Нещо ново навлизаше в човека, радост го овладяваше и се оставяше на това въздействие. Музиката му имаше завладяващо въздействие. Като слушаше, човек навлизаше в себе си, откриваше се по-широк и по-достоен вътрешен свят.
