В.К.: Чета от бележника си: Веднъж една млада сестра се бе влюбила в един брат. Ходеше по него. И тръгна след него. Но какво направи Учителят не зная, но тя дойде при слънчогледите, които по цял ден стояха пред вратата. Накрая Учителят сподели: „Щяха да направят много скандали". Е.А.: А-а, то е друг въпрос. Знам случаят. Ама с имена ли да ти го казвам. В.К.: С имена. Това съм го писал през 1975 год. Е.А.: Виж какво, това е за Методи. Случката с Методи Константинов. Това момиче беше Димитринка Захариева. Неговата Димитринка, която впоследствие стана наистина негова Димитринка. Сега, аз а-а, да, връзката ми с нея е затова, защото Димитринка почна да ходи, около Лулчев да се движи и така да подскача около него. Сега аз видях тая работа накъде отива и казвам на Учителя. Чакай Той какво ми каза на мене, точно да предам, да не предам нещо неправилно. Аз като забелязах това и казах. Но по-късно, аз зебелязах това всичкото, но след това видях, че Учителят я привлече към себе си. Разбираш ли. Тя отведнъж, както Катя беше, както другите бяха и тя стои с тях пред вратата Му. Както те стояха и тя стои при тях. И аз като видях това съвпадение направи ми впечатление и казвам: „Учителю, когато дойде Димитринка тя се завъртя около Лулчев. След това Вие направихте нещо и тя се приближи при Вас. След това вече тя отиде с Методи". Е това го видях брат и като го видях го казах на Учителя. Аз го видях така, не че исках. В.К.: Ясно. Е.А.: Нито съм любопитствувала, нито нищо. Учителят ми каза: „Ти знаеш ли какви скандали щеше да има, ако беше останала при него?" При Лулчев, да. Така ми каза. В.К.: Големи разправии щеше да има. Е.А.: Да, така ми каза. Учителят това лично ми го е казал, не преувеличавам, точно: „Ти знаеш ли какви скандали щеше да има?" А Той не искаше да има скандали в Братството. Защото и още едно нещо ще ти кажа. Едно момиче се обеси от Лулчев. То се влюби в Лулчев, нямаше никаква връзка никак с наши хора. Тя беше дъщеря на някакъв чиновник, не знам на кого беше балдъза. И тя се влюби в него и какво стана, той посегнал ли е, не е ли посегнал, какво е станало, абсолютно не бях в течение на тия работи, но чух, че се е обесила. Но чудното е това, че никакъв скандал не стана. Това беше работа на Учителя, разбираш ли брат? В.К.: Значи никой не повдигна въпрос. Е.А.: Никой, абсолютно. А тя имаше някакъв военен прокурор, но и той не е повдигнал въпрос. В.К.: Учителят казал: „Искаха да ме въвлекат в едно убийство". Е.А.: Той каза: „Въвлякоха ме, въвлякоха ме в едно убийство". Самоубийство, даже Той го каза. Е може сега, за подробност да се каже: „Искаха да ме въвлекат". Ами въвлякоха Го. В.К.: В едно убийство и то кармично. Е.А.: Да, но той направи нещо, всичкото в този случай абсолютно беше негово дело. Никой не можеше да направи нещо. Сега аз само, понеже бях на едното свидетел и на другото, и видях как ставаха промените. В.К.: Сега, ами когато се обеси Иларионов? Е.А.: Тогава така остана. В.К.: Защо се обеси? Е.А.: Психически. Той от войната носеше някаква психоза, психоза за нещо, да. Но той се обеси в гората. До нас. В.К.: Казаха ми, че Учителят взел един камък и го запратил към гората и казал: „Обесиха го духовете!" Е.А.: Обесиха го, да. Той така каза. Духовете го обесиха, защото е бил проводник на духове.
В.К.: Чета една друга опитност. Отива при Учителя една сестра и казва: „Учителю, от мен искат да кажа Истината. Ако я кажа, ще пострадат много хора невинни. Какво да направя?" Ще кажеш: „Ти знаеш Господи, че е така" в себе си, а после ще кажеш другото, за да ги спасиш. Е.А.: Да, то е определено. В.К.: Ама за кой случай става не можеш да си спомниш. Е.А.: Не, случаят беше за Станка ли беше? В.К.: Вероятно, може да е за Станка.
В.К.: Чета в бележника си по-нататък. Учителят ми каза: „Да кажеш на Лулчев, да я отпрати у дома Невена". И тя мина през един невероятен, страшен път. После аз й устройвах срещите с Учителя, а тя се криеше от Любомир за да отиде при Учителя. Е.А.: Да, така беше. В.К.: Какъв беше този момент тогава? Е.А.: Лулчев беше нещо недоволен от мене. Беше настроен срещу мене, направо и не я пускаше при мене да дойде. А пък тя имаше нужда да се срещне с Учителя. И тогава аз отидох при Учителя да Му кажа: „Тя има нужда Учителю и Ви моли да се срещнете, кога да й кажа да дойде?" И това съм правила аз, друго - не. Та това съм казвала. В.К.: А Учителят ми каза, да кажеш на Лулчев да я отпрати у дома Невена. Е.А.: Когато тя дойде в Братството при Него, Учителят каза: „Кажи на Лулчев да я върне!" На дома, на семейството. Да се върне в семейството. А брат й идва, прави скандал, не я пусна Лулчев и въобще тя си остана при него.
В.К.: Чета. Сега, Любомир Лулчев имаше свещена стая, не пускаше никой в нея. Така стана, че след убийството на жена му от една приятелка заради бижута. Първото нещо бе, че влезнаха в свещената му стая агенти от полицията. Как стои тоя въпрос, там с тези агенти? Е.А.: Виж какво, това е убийството на жена му. Тази, която уби жена му се казваше Малина, да. Те дойдоха един път при него и аз я видях тази Малина. Аз бях се случила при него и я видях. Аз не изпитах никакво хубаво чувство към нея, даже и Лулчев ми каза, и тя е македонка. Не, когато така ми подчертават македонството, аз съм македонка защото съм родена там, но аз не вдигам знаме македонско да правя партия или нещо друго. Това, аз съм родена там, естествено. Виж, то беше един процес. Гела, съпругата на Лулчев ми предложи веднъж да ми покаже бижутата си: „Виж бе Гела, не ми ги показвай, аз нямам интерес към тия работи". Добре, че съм казала така, иначе мен щяха да ме разпитват за бижутата. Ами фактически аз никога не съм носила бижута и никога не съм имала желание да имам бижута. Затова не съм имала и толкоз. Сега, Малина не е била така. Тя искала да има бижута. И тя отива с майка си една вечер и двете убиват Гела с теслата. В.К.: И двете. Е.А.: И двете. И майката как е помагала не знам. Пазила я може би само. Но Малина я е убила и даже някой ми каза, че Малина е казала, че Гела я питала: „Защо ме убиваш Малина?" Тя я попитала, защо ме убиваш. Толкоз знам затова. Като точно. Повече не знам нищо затова. И когато на другия ден имахме беседа, неделя беше, Лулчев беше пратил този гърбавичкият Руси да, беше пратил, него го арестували в стаята му, а пък той пратил Руси да ме вика. И после аз отидох там. Викам: „Защо ме викаш?" „Абе, тези хора ме мъчат от известно време, не знам какво е станало, иди при Андро да видиш какво е". И аз, аз бях изпаднала в недоумение, нищо не знам. В това време слязох аз в града и отидох към Гела. Към тяхното семейство. Аз не знам, че тя е убита. И срещна ме на една сестра съпругът, който разбрал, че Гела е убита. И като ми казаха, че е убита, аз не исках да влеза вече. Какво викам ще се насаждам на анджак, не съм се случила там и си заминах покрай тях. И когато тръгнах нататък сама, агента дойде и ме заведе в участъка. И аз бях там неделя, понеделник, вторник, а вечерта ме пуснаха. Арестувана. И нищо не ме разпитваха само ми взеха пръсти от ръцете, за отпечатъци, да. Нищо не ме питаха, абсолютно никакъв въпрос. И в 6 часа аз чаках да ме освободят и понеже не ме освободиха рекох: „Брей, какво престъпление съм направила? Аз имам някаква голяма вина, че утре да имаме беседа и аз да не съм на беседата". Аз понеже нали работя беседите искам да си бъде на мястото и след малко отвориха вратата, казват ми: „Свободна си!" Съвсем се изненадах, тогава беше и Всемира, жената на този един брат, който беше и тя от любопитство беше дошла и така. И аз след това отидох само при баща си и при втората майка, и си отидох на Изгрева защото аз исках да си пиша беседата. На другият ден отидох при Учителя и Учителят ми казва: „Ти знаеш ли каква мафия беше това срещу Братството?" Буквално. В.К.: Мафия. Е.А.: Мафия. То беше значи удар срещу Братството. Разбира се, че казвам, аз си мълча, щото Той го казва, аз не мога да казвам така. И после Той ме попита: „Тя нали помяташе?" „Да, Учителю" „Ех, ще я роди". В.К.: Ще я роди. Е.А.: Ще я роди. В.К.: Кой ще роди? Е.А.: Малина ще роди Гела. В.К.: Да. А кой помяташе? Е.А.: Жената на Лулчев. В.К.: Значи е вършила убийство на плода с помятането. Е.А.: Е сега, казвам.ти. В.К.: Спонтанно ли помяташе или? Е.А.: Нарочно. В.К.: За да не ражда. Е.А.: Не, защото нямаха хубав живот, затуй. В.К.: И тя не искаше да има деца от него. Е.А.: Не искаше. В.К.: И сега кой ще роди? Малина ще роди. Е.А.: Малина ще роди Гела. В.К.: Какво стана след това? Затвориха ли я? Е.А.: Осъдиха я, беше до преврата. Тя беше в затвор. В.К.: Кой преврат? Е.А.: През 9.IX.1944 год. В.К.: После освободиха ли я.Тя родили после? Е.А.: А какво е направила не знам. А-а толкоз скоро не може да роди. В.К.: Ще я роди следващия живот. Е.А.: Следващият живот ще я роди. В.К.: Ха, ха. Значи Учителят каза: „Мафия, удар срещу Братството". Е.А. Да, така ми каза Учителят: „Мафия". В.К.: Щяло да стане голям процес. Е.А.: А разбира се. Пикантен процес. В.К.: И бижута и убийство. Е.А.: Да, много. В.К.: В пресата това нещо споменаха ли? Е.А.: О, пишеха вестници, какво ли не? В.К.: Те такива неща изобщо не убегваха. Е.А.: А не, не. В.К.: Това беше храна. Е.А.: Анджак, да има какво да пишат по-пикантно журналистите. В.К.: Тези журналисти идваха ли често на Изгрева при Учителя? Е. А.: Идваха, но не се месеха в нищо. Слушаха, идваха. Следяха, много хора следяха Учителя, имаше и затова хора. Един от тях е казвал: „В сеното съм влизал, за да видя какво правят нощно време дъновистите". Разбираш ли, защото те мислеха, че оргии някакви стават на Изгрева. Нали все така говореха, оргии. Пък какви оргии сме правили? Нищо. В.К.: В сеното, кой е влизал? Имало е сено там? Е.А.: Ами купи сено, щото тревата от поляната брат Ради я косеше, събираше купите сено и после така ги даваше, ги продаваше срещу нещо. В.К.: Стана въпрос, онзи се е скрил. Е.А.: Се е скрил, да, да, той е казал, да наблюдава и да знае. В.К.: От сеното. Е.А.: Ами какво ще види? В.К.: А другите журналисти често ли идваха? Е.А.: Идваха, слушаха, гледаха, вадиха си бележки и пишеха срещу Учителя във вестниците. Ами проверете тези вестници и ще прочетете сами.
В.К.: Приятелите в Школата разплитаха или правеха кармични връзки със сестрите? Е.А.: Връзки. В.К.: Кармични развръзки. Е.А.: Е, да. В.К.: Кармична връзки. Ти не можеш да обичаш един човек, ако нямаш отношение към него. Кармична развръзка. Обичала си го и си се посветила живот, идеали и мечти, и накрая като почне да се разплита конеца оставаш чисто гол. Сам със себе си. Точно тогава е момента да се свържеш с Бога. Изпуснеш ли го, с тебе е свършено заминаваш в нисходящо състояние. Свържеш ли се с Бога тръгваш по едно възходящо състояние на духа. Съзнанието постепенно се просветлява и виждаш пътя си.
