В.К.: Показахте ми подписа на Учителя върху твоята Библия. Толкова години си я държала. Е.А.: Не, дълго време работих с нея аз. В.К.: Чета в бележника си. Когато, Учителят ме изпрати учителка изпитах такава скръб, не можех да я понеса. Учителят казал на Паша: „Кажи на Елена да отиде учителка!" Имах чувството, че ме е изгонил. И че ми обръща гръб. Беше най-страшният ми ден. Е.А.: Да, вярно. Викам, Учителят ме гони. И то за Любомир беше, не за мене. Аз се борех срещу него. Казах, Учителят не ме иска на Изгрева. Беше много страшно. Четири години бях учителка в много голямо напрежение. Казах на Паша: „Можеш ли да кажеш на Учителя да ме приеме?" А, когато да тръгна за Макоцево казвам: „Паша, сега да се обадя ли на Учителя като тръгвам за учителка?" Защото знаеш ли подадох си молба, аз бях много изпълнителна, Учителят каза учителка, веднага подадох молба. На седмицата получих разрешение и ме назначиха в Макоцево и тогава казах на Паша: „Паша, пита Учителя, ще ме приеме ли да отида при Него?" Щото Паша беше проводникът. На нея казва, на мене казва, аз видях, че Той ме отбягваше и знаех за какво го прави, ама, както да е. В.К.: Прие ли те? Е.А.: Прие ме. Но почна да ми се кара. Кара ми се много нещо. Все за него беше. Аз съм била по-послушна. Учителят най-много ми се е карал за Лулчев, за нищо друго не знам да ми се е карал и когато, знаеш ли какво, кара ми се, кара ми се, пък като омекна, така любовно ме изпрати. Така хубаво и през цялото време ,докато съм пътувала, когато съм идвала и съм се връщала ме е приемал, през цялото време с много хубаво разположение. Само ми се кара, когато ме уволниха. Ама защо ме уволниха, незнам защо. В.К.: Чета по-нататък. Веднъж мина Любомир, една сутрин покрай мене и си казах, само този човек мога да обичам. Е.А.: Да, хайде де. В.К.: Мина доста време докато се случи това. Е.А.: Много странно нещо беше. Виж, мога ли да ти кажа, аз минавам покрай това, покрай сградата, дето е сега Агрономическия факултет. Него още го нямаше и аз минавам покрай тая ограда и минавам отдясно, защото от лявата страна имаше така повече места затулени, за да вървя на открито. Той ме настигна и ме замина. Да. По-бързо вървеше. Аз, когато съм вървяла с него и аз съм бързала така защото можех. Да, по-бързо вървеше. Ама тоз път си останах и когато минах, той ме задмина. Сега кой го каза, аз го казах, казах: „Този човек мога да обичам". Хайде де. Не е ли карма това? В.К.: Слушал съм от възрастните приятели, че веднъж Учителят е споменал, че в прераждането си той е бил Пилат. А пък Вие сте била жена на Пилат. Е.А.: Где да знам. В.К.: Не сте ли чували от другите? Е.А.: Не знам. В.К.: Това съм го чувал от няколко човека. Тия приятели, които си заминаха. Е.А.: Приятели. В.К.: Да. Ставаше въпрос за прераждане на личности на Изгрева. Е.А.:Виж какво да ти кажа, много съм го обичала. Казвам ти, бях готова да умра. Много го обичах. Сега защо стана така, без да знам. В.К.: Учителят те е освободил и от още една карма. Е.А.: Да, за Андро рожденият брат на Лулчев. Виж това ще ти го разкажа, защото аз не зная защо, когато Андро видя така, че аз се сприятелих с Любомир, не беше разположен към мене. Просто така, не беше разположен. И той казал на една сестра, понеже той носи в главата си куршум, той беше ранен като доброволец в Първата световна война. Можел да ме убие и нищо няма да му направят. И аз, ех викам сега, нищо.
Отивам при Учителя. Ама Учителят ми каза: „Андро е казал така и така, че ще те убие". Пък аз викам: „Учителю, ама аз нищо не съм му направила". Каза ми: „Виж, ще се молиш, Бог да ти създаде условия да му направиш добро, когато никой няма да има край него". Виж как тази задача ми даде. Аз го направих. Само от послушание. Щото викам, щом Учителят ми казва, пък да бъда послушна и така беше до 1925 год. И то е било две години откак съм имала връзка с Любомир и става атентата в църквата „Св. Неделя". Убиват бащата на жена му. В.К.: На кого? Е.А.: На Лулчев. А той бащата на жена му генерал Радойчев е разтурил събора в Търново през 1915 год., да. В.К.: Той какъв е бил? Е.А.: Тогава е бил младши офицер. По заповед - военна. Та не знам затова държат ли ги отговорни? Щото пращат го. А пък ако не изпълни, него ще убият. Тъй, че не знам какво е. И при атентата убиват бащата на жена му - генерала. Аз ходих на погребението на бащата на жената на Лулчев. Щото и майката беше ранена. Те мъж и жена отиват на църквата и когато се срутва църквата бащата загива направо от събарянето на църквата, а жена му беше много ранена. Даже аз като отидох у тях, тука и видях цялата рана на главата, даже и лекарят, който беше дошъл да й поочисти раната видя, че аз съм пребледняла и ме изгони. Щото нали не съм имала случай да гледам рани и така мина. В това време Лулчев получи домашен арест. Но като се връщаме от гробищата Андро го арестуват. И Лулчев ми каза: „Иди да проследиш къде ще го заведат". Ако случайно попитат, ако забележат, че следя да кажа, че ми е гадже. Но не стана нужда да казвам. Но сега всичко съм забравила какво съм правила, право да ти кажа, щото това беше за мене много чуждо нещо. Така принадено някак беше. На другия ден аз пак отидох у тях. Щото майката е болна на Гела, баща й убиха, пък Гела много обичаше баща си. В.К.: Коя е тази? Е.А.: Жена му на Лулчев, Ангелина, че на галено - Гела. И тя всеки ден отиваше на гроба. Той й се сърдеше и не я съветваше да ходи така, че ще доведе много духове от гробищата. Но тя не можеше да остави ден да не отиде да запали свещ на баща си. Така си беше построена. И тогава Лулчев ме прати при Андро нещо да му кажа. Андро като ме видя: „Брей момиче, какво стана, аз какво мислех пък то какво стана". И това беше всичкото. Някак тука Учителят пресече кармичната ми връзка, така намирам. Защото сега, нали брат му арестуван, и той арестуван и има един човек, който ходи между двамата и им носи новините. Естествено, че е така. И знаеш ли, че този Андро има късмет. Лятото преди да стане промяната през 1944 год. той пада някъде, в някаква дупка и от раздвижването на куршума умира, иначе той беше народен представител и щеше да бъде арестуван заедно с брат си. В.К.: Коя година стана това? Е.А.: Тази, преврата когато стана -1944 год. В.К.: Значи пада и умира. Е.А.: Значи, това е помощ от Невидимия свят, да не изживее мъката, която преживяха всички арестувани. Още там е било подигравка, там е било отвратително нещо е било в съда. А после, когато ги заровили телата, някои говореха, че виждали и да се движат още. Значи недостатъчно убити. Разплитането на кармичното въже, за което човек е вързан става с игла и се разплита конец по конец; ден по ден и година след година.
