Още бяхме в салона на „Турферайн", така първите години на моето слушане Словото на Учителя, то беше втората година ми се струва и на една беседа, Той Учителят както говори изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърли в нозете на Учителя. Сега в беседата какво беше ли казал Учителя не си спомням, но на всички направи впечатление и аз помня случая, и ми направи впечатление. Учителят се наведе към нея и с много благ глас й каза: „Станете, идете си на мястото". Тя така постоя малко Той пак й повтори и тя наистина се надигна и си отиде на мястото. Тя беше с висше образование, беше учителка по немски език в гимназия, интелигентна жена беше. След това дойде в Братството оттогава. Тази Магдалена както дойде тя беше малко така екзалтирана, малко безсрамна се казва, защото аз съм я слушала да говори на Учителя така безсрамно, така нахално, така без никакво уважение, че просто не можех да разбера на какво се дължи това. Даже един път Учителя в клас й удари шамар, пак така за безцеремонно говорене. Даже си спомням, че един брат се съблазни от този шамар на Учителя и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни. В.К.: Значи Учител, а бие ученик. Е.А.: Да, удари я, да. Сега за него е било много важно това. Но Учителя не си спомням, може да е бил и друг път Магдалена, но тя беше толкова нахален човек и тя с поведението си дразнеше много приятели братя и сестри. Искаха да я изгонят, предлагаха на Учителя да я изгонят, даже имаше случай когато искаха да я пратят в Пловдив, откъдето беше дошла и Учителят казваше: „Ако нея изгоните, друг ще дойде на нейното място. Може дори да бъде и по-лошо. Тя е израз на Вашите отрицателни мисли. Тези, които мислят отрицателно, то тя ги изразява. Тя е проводник. Във всяка Школа има най-малко десет души на сто, които изразяват отрицанието на мислите, които са изразители на мислите на участниците, които са в тази Школа. И не може без тях". Стояхме като втрещени. Значи тук присъствува и Черната и Бялата ложа. А ние смятаме, че всички сме бели. Учителят каза: „Затова е необходимо 10% да бъдат. Могат да бъдат и 50%, но тогава Школата не е на висота. Колкото по-малко са толкова по-добре е". Сега тя беше една, но другите, които са мислили така, тя ги е изразявала, значи има и други, които мислят отрицателно. В.К.: Казал й Учителя: „Колко ти платиха поповете затова?" Е. А.: Спомням си, че по едно време тя се бе отдалечила от нас и че тя беше в Пловдив. Доколкото си спомням, тя е говорила в църквата отрицателно за Учителя и затова й платили. И после тя идва при Учителя и Учителят пак я приема. Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място. Така е гледал на тая работа Учителят защото пак я прие, не я изгони, но остави пак тя да бъде изразител на това нещо. И при един случай я запитал: „Колко ти платиха?" Мисля, че казала при тогавашните пари 5000 лв. „Па много евтино си се продала" й рекъл. В.К.: А тя? Мълчи. Е.А.: Е, сега от този факт може да заключите какво е състоянието й, психиката й. Тя беше едно същество което беше обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка Магдалена. А когато си замина, то бе 1942 год. доколкото си спомням пред Учителя няколко души почват да говорят за нея. Учителят каза: „Недейте смущава духа й. Не говорете нищо". Сега, значи тя още не е била пробудена затова, което прави. А тя пред Савка беше казала веднъж, пред Паша беше казала същото. На Паша викаше - Пашинка. „Пашинка, понякога си мисля всичко, което както съм се отнасяла с Учителя ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас". Значи имала мигове на пробуждане затова, което правеше с един Учител. Ти да се противопоставиш грозно е като проява, нали. Тъй, че имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. В.К.: Тя ли е, която е била ходила при Кришна Мурти? Е.А.: При Кришна Мурти. Била му казала. Виж сега, тя отиде там в Европа, нещо се жени там за някакъв италианец, някакви такива истории имаше, някакви любовни истории имаше и тогава казва, че е предала някакво писмо на Кришна Мурти от Учителя. Но вярно ли е това или това е слух, щото не съм го чула от Учителя, а съм го чула от някой човек, който положително да го знае. И когато тя отива при Кришна Мурти, както се е държала тука и там така се е държала, естествено тя малко насилила да я приеме. Той никак не искал да я приеме и като постояла там тя не възразявала естествено както възразяваше тука и той не знам какво й казал. Искал да се отърве от нея и излязъл имало е нещо такова и тя му казала: „О-о, аз половин час седя при тебе, не можеш да ме изтърпиш пък Учителят с години ме изтърпява". И той избягал човека и не искал въобще да я приеме. Но преди това тя му връчила писмото от Учителя.
