НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

101. БРАТСКИЯТ СТОЛ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 9
Алтернативен линк

101. БРАТСКИЯТ СТОЛ


В.К.: Казваха ми, че в ония години на Изгрева е имало братски стол. Е.А.: Вижте, ами стол беше. Стол, но ние готвехме така, понеже не бяха записани, някога оставаше храна, някога не стигаше, така според времето. Като е да речем дъждовно, ще кажат сестрите, може би няма да дойдат много, да сготвим по-малко. По празниците много не е стигало, никак не е стигало. Никога не стигаше на празниците. Неделни дни, когато се готви, идваха, защото вижте, имаше касичка, която вървеше от човек на човек. Дежурните ще я сложат и всеки ще си пусне и кой какво пуска никой не вижда. Той е свободен да пусне малко и много. Дето се казва, може и да не пусне. Даже на Ружа е казал Учителят: „Защо не се храниш в стола?" „Ами Учителю, нямам пари". „Ами мижи, ти когато мине касичката при тебе ще кажеш: И аз пускам, мислено ще пуснеш пет лева". Тогава пет лева се пускаха за обяда, щото бяха евтини пари. „Мислено ще пуснеш петте лева. Ами то казва е по-реално от другото". При такова отношение. Сега този случай го знам от Ружа. Сигурно и на други го е казвал. И друг път и Той е казвал: „Ами когато нямате, ще пуснете когато имате". И затуй касичката вървеше така. И затуй много студенти са идвали. Даже има случка с един писано от един артист като спомен, беше писано в едно от списанията. Чели ли сте го? В.К.: Да, чел съм го. Е.А.: Именно, имало е такива случаи. И както този, който разказва случката за онзи, който страдал от венерически болести, Учителят дето му казал, той бил студент, който се е хранел в стола. Те понеже идваха тук и нашия стол, евтин, стол беше. За пет лева тогава никой не можеше да се нахрани. В.К.: Ще покажа няколко снимки от обедите на Изгрева. Една от тях са обеди по съборите, по двора на пейките и масите. Други са вътре в малкия салон с Учителя. Е.А.: Тази поредица това са „Обедите на Изгрева". Обикновено Учителят искаше да се храним общо. И даже е казвал: „Ако някой не иска да взема храната от стола, да си донесе яденето, но да се храним общо". Това само го правеше известно време Жеков. Не идваха приятелите. Обичаха повече да си стоят по домовете си. И когато имаха семейства почти не идваха. Ходехме ние, които бяхме сами. А помня, че Учителят на нас стенографките ще ни даде сумата точно за обедите нали за един месец и ще каже: „Ще идвате на обед!" Да, казвал ни е това. И ние сме идвали. В.К.: Сега става въпрос за хляба. Аз съм чувал на времето едно изявление на Учителя: „На Изгрева не искам гладни хора" и тогава нарежда да се прави стол. Как стои този въпрос, разкажи ми? Е.А.: В началото когато Учителят дойде на Изгрева да живее и ние отидохме да живеем на Изгрева, трите стенографки и живяхме 4 години, живяхме заедно в една стая. Три маси, три легла, три стола, една тенджера и три чинии с три лъжици. Първите години нямаше стол. Сега аз не съм се грижила за Учителя какво е ял. Смятам, че и други са се грижили, които са били така по-близки, по... не знам как да го кажа. Когато Учителят бе в първите години на Изгрева стол нямаше. Всеки сам си готвеше. В.К.: Кога се открива тоя стол? Е.А.: По-късно, доста по-късно. А чакай, към 1930 год. Към 1930 год. вече стол имахме. В.К.: В какво се изразяваше този стол? На обед ли се готвеше? Е.А.: Само на обед. В.К.: И продуктите откъде се вземаха? Е.А.: Продуктите се купуваха от Братството. А пък минаваше човек с каса и всеки пускаше по една пара. Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя. Но парите не са стигали никога, защото е много народ. Не само много народ, ами гладни, нямат пари. В.К.: Не работят, няма откъде да пуснат в касата пари. Е.А.: Не могат да пуснат в касата пари, да. В.К.: И Учителят даваше от себе си пари. Е.А.: Е да, Той. В.К.: От града идват и те също ядат. Е.А.: И те също. В.К.: Обикновено какво се готвеше? Картофи, супи? Е.А.: Всичко вегетарианско, едно ядене. Само едно ядене. Много рядко в сезоните, когато имаше плодове, плодове от братската градина се даваха като второ. Само по една ябълка. В.К.: Хляб там ли се месеше или се купуваше? Е.А.: Чакай да видя как беше. В.К.: Щото съм виждал хляб пред Учителя на една снимка, обаче разчупен, един голям хляб, той е домашен хляб. Е.А.: Домашен хляб е бил. В.К.: Но за толкова много хора, този хляб само. Е.А.: Значи, виж как беше, не мога да ти кажа. Но аз не съм носила хляб в стола. В.К.: Значи те купуват хляба отвънка. Е.А.: Трябва да си припомня, за хляба трябва да си припомня. В.К.: Дежурни ли имаше там? Кой готви? Как ставаше? Е.А.: С дежурство. В.К.: И по колко време беше това дежурство? Дежурството по колко време беше? Е.А.: Ами имаше дежурство по един месец. Сестрите готвеха един месец, после следващата групичка две-три сестри готвят един месец, 2-3 сестри следващия месец и така се меняха. В.К.: И така се меняха. Друг един въпрос. Сега като идваха гости къде преспиваха? Е.А.: Имахме братски стаи. В.К.: Бараки ли или? Е.А.: Братски стаи. Там гдето бяха Пловдивските бараки гдето бяха. Там имаше 2-3 стаи. После имахме една стая до къщата на Стоянка Илиева. Тя беше за чужденци, имаше стая за гости, което беше прилично обзаведена. В.К.: Значи те идваха и там приспиваха. Е.А.: Там приспиваха, да. В.К.: Значи, които идваха от провинцията? Е.А.: Да. В.К.: А през време на съборите? Е.А.: През време на съборите всички си идваха с палатки и със завивките. Завивки, да. И в Търново като ходехме, всеки си носеше палатки и завивки. Да, да. В.К.: И по време на съборите стояха по колко? Една-две седмици? Е.А.: Само една седмица и след това веднага си отиваха. В.К.: И те се придвижваха кой както може? Придвижваха се с влака. Е.А.: Да, който влак му е най-удобен да си отиде вкъщи. Аз в 1925 год. като свърши събора в Търново, аз не знам защо веднага си отидох. И като си отидох виждам, че Учителят не идва в София. Паша и Савка стоят там и аз пиша едно писмо на Паша. „Паша, ако Учителят стои там още кажи ми, аз ще се върна в Търново. Няма да стоя тука сама". И аз се върнах и ние до Димитровден бяхме там в Търново. Но след това вече Учителят не се върна в Търново. Той направи ремонт на сградата, всичко тури в порядък и в ред, и тогава ние се върнахме в София. В.К.: Вече Учителят не стъпи в Търново. Е.А.: He. В.К.: Казвали са ми, че там под въздействието на Търновското духовенство търновци са направили подписи, петиции срещу събора. Е.А.: Това беше първата година когато яз бях. То беше 1922 год. Един владика от православната църква, не знам Пловдивският мисля че беше, той искаше диспут с Учителя; Учителят казал: „Диспут може, но на Мусала, да са качат". Само там е съгласен да води диспут. Пък той владика, как ли не ще се качи пеш до Мусала, тогава нямаше никакви други превозни средства. В.К.: А той иска владиката файтон, че слуги. Е.А.: Ама разбира се, разбира се. Кой ще се качи и тъй затова така остана без диспут. В.К.: Защото след като Търновското духовенство и граждани се противопоставят на съборите, тогава се отменят и Учителят ги прехвърля в София. Е.А.: Не, продължиха. В.К.: Продължиха ли? Е.А.: Продължиха. Чакайте, вижте как беше: През 1922 год. събор имахме Търновски, голям събор беше. И след като си отидохме кой беше казал, за София беше това, не беше за Търново, че събора 1923 год. е забранен. В 1922 год. беше последният събор, последният събор, след това 1923 год. нямаше събор в Търново, през 1924 год. бе в София, а в 1925 год. беше последният събор в Търново. Търновското гражданство се подписа под петиция направена от духовенството срещу събора на Бялото Братство и повече Учителят не стъпи там.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ