В.К.: Разкажете ни за Боян Боев. Е.А.: А-а брат Боян. В.К.: Ето му тука
снимката, тука пише на пишеща машина. Това е в младите му години. Е.А.: Е,
да. И той беше много хубав човек. Ти познаваш ли го или не? В.К.: Не можах да
го заваря аз. Е.А.: Знаше ли, той беше всеотдаен, сърце и ум. Сърцето помага
на всеки, който има нужда. Той не можеше да ходи даже. Някога с патерици е
ходил, както аз сега ходя. Ама готов да услужи на всички. Обилно сърце, богато
сърце. Когато в писанията си не беше стегнат. Той може да го напише малко
по-небрежно, но ще го напише. Много хубаво сърце имаше брат Боев. Голямо
сърце имаше. Беше готов на всекиго да услужи както брат Ради. Аз не мога да
отделя двамата. И брат Ради беше така. Само че брат Ради не беше учен човек.
Ако брат Ради беше учен щеше да бъде много напред. Щото той със своята си
интелигентност, природна която носеше, даваше джуаб на професори в
разговори. Той няма да се оправи с който и да е друг човек. В.К.: Какво даваше
на професори? Е.А.: Джуаб. В.К.: Какво значи това? Е.А.: Е, отговаряше,
можеше да ги тури на тясно даже, да. Ха,ха,ха. Турска дума е тя. В.К.: Да, да.
Е.А.: Нали съм от Македония расла все ще се усети нещо. В.К.: Нали, интересно,
че всички стенографи, ето сега Савка, половината германка, половината е
македонка. Сега ти си от цяло македонка. Е.А.: Да, аз съм цяла македонка,
чиста. Защото съм дошла в България на девет години в София. Македонка в
турско съм живяла. До деветата година в турско съм живяла. Така че оттогава
съм в българско. В.К.: Ясно, да. Е.А.: Българско. В.К.: Добре, как се чувстваш
сега, като българка? Е.А.: Само българка. В.К.: Щото като чуят след време
македонка, ще кажат, а, ето македонка. Е.А.: Не, аз съм пак на приятелите
македонка. Особено като дойдоха някога братята, които са македонци при
мене да ме посетят, „Е-ах, събраха се македонците, казват". В.К.: Да. Паша
сега половината е рускиня? Е.А.: Рускиня. В.К.: Брат Боев половината арменец.
Виж колко е интересно. Е.А.: Да, всичките различни сме. Само аз съм и Борис,
и той малко работи. Той не е много работил. Малко по-малко е работил. Почти
малко, една или две години. Нещо помага на Савка.
В.К.: Това е много интересно. Много интересно. Е.А.: Е, не е случайно. В.К.: Не е случайно. Е.А.:
Да, не е случайно. В.К.: То, ако беше българин нямаше да издържи, или пък
нямаше да свърши работа. Е.A.: Ами чакай сега, не виждаш ли че македонката
остана най-после? Да, най-накрая македонката остана. Ние сме по-жизнени.
По-жизнени сме, да. В.К.: Знаеш ли какво? Вие сте работливи. Е.А.: А, да. В.К.:
Като искате да направите нещо го правите. Е.А.: Да, разбира се. В.К.: Някои
го смятат като инат нещо. Е.А.: Не, не , виж какво да ти кажа. Ако ти кажа, че
аз съм водила и кухня, шила съм палатки на всички рижани. В.К.: На всички от
Рига. Е.А.: Казват, че толкова палатки искат. Учителят ще ми даде парите, аз
ще отида да ги купя, ще ги ушия, ще ги приготвя и като дойдат ще им ги предам,
да. В.К.: Че много труд. Е.А.: Ами труд е било разбира се. Но аз не съм била
мързеливо момиче. Само виж какво, когато не вървеше нещо между нас
двамата с моя приятел Лулчев, тогава много такива тежки състояния
преживявах. Защото аз много дадох от себе си. Даже един път знаеш какво
рече Учителят? Написала съм едно писмо и той го видя. Кой, казва е написал
това писмо? - „Аз, викам Учителю". „О-о-о, казва, много искаш в Любовта и
много даваш". Само по писмото, това ми е казал. Като го погледна отгоре.
Щото с едри букви го бях малко така. Аз пишех и ситно и едро и различно.
Сега вече пиша лошо. В.К.: Ясно. Е.А.: Защото ръката ми няма тая стабилност.
Та такива работи.
В.К.: Значи четиритях стенографи, виж колко интересно.
Е.А.: Да, да. В.К.: Българският народ не може да излъчи стенограф. Е.А.:
Е Борис Николов е, той представлява българите. Ама Борис е пък силна личност.
Да, Борис, и той е силна личност. Ама и той сега дал-взел. И той сега закъсал
доколкото разбирам, но се държи. Държи се. В.К.: Значи такива ми ти работи.
Е.А.: Е, доволен ли си? В.К.: Аз съм доволен, понеже имаме да довършиме ако
си спомняш, понеже за брат Боев да приключим като стенограф. Какво си
спомняш от неговата биографична част от неговия живот, на брат Боев?
Е.А.:Виж какво. Той не говореше за себе си. Той никога нищо не е разказал за себе
си. Аз съм работила с него. Стенографирали сме, но той ще ме пита, ще ме
разпитва за това и за онова, а той никога нищо не казва. Пък понеже аз още в
началото няколко неща даже от теософите като чух, да не задавам въпроси
излишни, да не питам. Доста неща не съм питала. Да, да, даже ... е така. В.К.:
Какво знаеш за онзи случай когато той е бил студент там, и тоя въпрос там с
Рудолф Щайнер и Рудолф Щайнер е казал нали, че Учителят е в България. Знаеш
ли го този случай, или не го знаеш?. Е.А.: Виж какво, мисля че не е верно,
защото, аз даже не съм го питала Боян. Аз не съм го питала. Вярно ли е, или не
е вярно. И това не съм питала виждаш ли! Хем сме били така, двамата сме
стояли с часове заедно, да. Нали мога да го махна статива за микрофона?
В.К.: Още малко, да може. Е.А.: Аз не го знам когато е бил млад. Разбираш ли?
Аз не го познавах, когато е бил здрав. Аз го познавам от 1924 год, когато дойде
на Изгрева да живее. И понеже нали така малко е прибързан в движенията,
малко така. Правеше така малко грубовато впечатление и аз така стоях на
страна от него. Никак не се приближавах до брат Боев. Но после, след като аз
се върнах от заточението работихме заедно. Тогава го видях, като душа, познах
го като човек и то не той да ми каже нещо, а от контакта ми с него. Виждаш ли!
Даже аз го обикнах, защото видях една чиста душа, едно същество което е
готово да служи. И можеш ли такова нещо да не обичаш? Брат Боев беше
прекрасно честен човек, порядъчен човек, готов само за услуги. Дошли някои
от провинцията, ще отиде да попита в една къща, могат ли да го приемат еди
кого си. Не могат. Ще отиде на друга, на трета. Обикаля Изгрева само и само
да услужи. Не всеки го прави. Това е нещо, да имаш сърце и огън. А брат Боев
имаше и огън и сърце. В.К.: Сега той в дадени моменти е стенографирал, аз
съм виждал тетрадки негови, стенограми. Той записва всичко което казва
Учителят в тези разговори. Е.А.: Виж много хора които идваха при Учителя
взимаха и Боев, за да им запише разговора. Да, защото нямат възможност,
пък и забравят и той беше постоянен записвач на такива хора, като секретар,
да, доброволен секретар. Много е умно. Нещо хубаво имаше брат Боев. Аз се
сближих с него, аз даже един път му казах: „Абе брат Боев, защо се преобличаш
в понеделник, а не се преобличаш в неделя, когато да носиш чиста риза?" Когато
той се преоблича в неделя, не си облича чистата риза в неделя, а в понеделник,
когато дойде сестрата да вземе дрехите за да го опере. Викам: „Ти си
представителна личност тука в Братството. Трябва да си спретнат, трябва така
да имаш вид". Даже виж колко съм била права да говоря. Аз къде съм по-малка
от него, ама въпреки това съм правила тия работи. Ама защото го смята че
трябва да го направя, нали и той не ми се сърдеше. „Добре, добре, ще те
послушам". Така ми викаше само, като му направя някаква забележка, иначе
не беше, за гордост и за това, дума да не става. Виж сега, за Боев знам това.
Той през Първата световна война го мобилизират, не като военен, а го
мобилизират в една болница и там той помага за лекарствата като химик нали
специалист е, може да направи лекарства. В Скопие, там са работили през
първата световна война с брат Георги Куртев. И оттам им е приятелството. И
брат Георги Куртев е назначен като фелдшер, а и Боев така го направи, че е
работил там. И понеже брат Боев е бил толкова честен и през цялото време
само това е работил в едно мазе. Той не е излизал и заболява от туберкулоза
в ставите. В.К.: Така ли? Още тогава заболява. Е.А.: Да, тогава и оттова той
цял живот така. И той като учителствува е болен. Той вече като болен е бил
като учител. Когато е бил в Панагюрище и заболява. Даже е нямало кой да го
гледа, че някаква циганка идвала да му помага нещо. Той има брат. Ех не знам,
има брат. Даже Цветана тя се ожени, неговата племенница се ожени за Никола
Нанков. Тази, която е жива сега. Тя се ожени за Нанков и му вика вуйчо, нали
защото й е вуйчо. Първото е родствена връзка, близка. Сега там какво беше,
само май бащата ли е бил арменец? Кой е бил арменец от тях?. В.К.: Не мога
да си спомня, но знам че има арменска кръв. Е.А.: Арменец е бил бащата. По
едната линия - родова. И аз когато дойдох на Изгрева вече беше в това
състояние в което го заварих, кракът и коляното. Нямаше рана, но после не
знам кога какво стана заболя и даже аз го гледах и съм му прала тези гнойните
кърпи. И съм ги прала без да знам че е туберкулоза, че е това туберкулозно.
Хич, око ми не мига, нали трябва да го направя. Ще го направя. Ще си измия
после ръцете със сапун.
В.К.: Разказваха ми един случай, нали, той вече болен
нали. Учителят го пита: „Сега ли искаш да привършиш с кармата, да оздравееш
или следващия живот, да приключиш?" и той казал: „Сега, сега, сега". Е.А.: Е
да, казват така че е казал. В.К.: Чувала си го това нещо. Е.А.: Да, чувала съм.
В.К.: Така ли е случаят или? Е.А.: Това не мога да кажа. Не го знам. Не съм
присъствувала, нали ти казвам, не питам. В.К.: Трябвало си да питаш. Е.А.: Ех,
трябвало, ама нали знаеш, когато човек се въздържа и изпуща и когато трябва
да попита. В.К.: Сега под негова редакция излиза книгата: „Разговорите при 7-
те Рилски езера". Е.А.: Виж какво, там е работа обща с Борис и там, те се
ортачиха в тая работа. Те написаха книгата, голямата за Учителя. В.К.: Не става
въпрос за другата: „Разговорите при 7-те Рилски езера". Е.А.: Редакцията е
повече от него. После тя не е автентична, тя не е точно така. Тя е компилация,
събрани са разговори от различни места. Това е компилация. В.К.: Сега друг
един въпрос. Вече Боев подготвя „Изворът на доброто" от Мърчаево. Е.А.: Да.
В.К.: Това се негови редакции. Е.А.: На кого? В.К.: На брат Боев. Сега искам да
те питам: Кои години след заминаването на Учителя той започва да пише,
изважда от своите стенограми и пише писма до негови приятели в провинцията?
Излиза една доста голяма поредица. Е..А.:Да, той, той ги пише. Да, от него са.
Той така имаше вдъхновение. Вдъхновен човек беше той. Той с огън беше за
Учението. Много чист човек беше. Много чист, искрен, добър, услужлив. Само
добро мога да кажа за Боян. В.К.: Много трудно се намират такива хора и
такива хора не се повтарят. Е.А.: Казвам ти. В.К.: Не се повтарят такива хора.
Е.А.: Много, много хубаво нещо имаше той. Това аз съм го усетила
непосредствено от връзката ми с него, не защото ми е някой казал, затуй ти
казвам. Аз, ех викам Боян, и сказките му като слушах най-напред не му ги
харесвах много и казвам много е разхвърлян и т.н.
В.К.: Какви сказки държеше отначало? Е.А.: Във връзка с живота на Братството. В.К.: И те бяха така много
обширни, обстоятелствени. Е.А.: Да, обширни. В.К.: В какво се състоеше
неговата деятелност? Така по точки? Е.А.: Ами виж сега. В.К.: Първо
стенографираше разкази части? Е.А.: Да, винаги и всичко. Той пишеше и в
„Житно зърно". И с нас стенографираше, защото можеше да му послужат за
други работи. Какво друго е работил. В.К.: Сега виждам че в „Житно зърно" е
писал. Е.А.: В „Житно зърно" статии пишеше редовно. В.К.: Виждал съм някои
статии във „Всемирна летопис" отначало. Е.А.: Да, също. Да, да. Не, всичко
пишеше той. Той се спущаше за всяка работа където може да бъде, нещо да
каже и може да каже, той се впускаше. Аз бях сдържана. Аз не смеех. В.К.:
Сега тука стенографира, с пишеща машина. Е.А.: А-а, да. В.К.: Това някъде на
Рила? Е.А.: Да, на Рила е. В.К.: Брат Боев. Е.А.: Брат Боев, да. В.К.: С пишеща
машина. Е.А.: Да, това е на върха, снимка която имам и аз. В.К.: Тука виждаме
брат Боев, Учителят и с Янка. В.К.: Тази познавате ли я? Е.А.: Янка, да. Тя е
медиум. В.К.: Да, тя е била медиум. Това е поредицата Учителят със стенографа
брат Боев. Издадоха книгата „Разговорите при 7-те Рилски езера" след това?
Сега той пишеше на тетрадки, записал е много разговори. Е.А.: Не е вярно че
е нещо единно. Тя е взета от много разговори които са се водили. Не е така
автентично, положително знам това и затуй го казвам. В.К.: Сега другата работа
„Изворът на доброто", това са разговори от Мърчаево. Е.А.: Сега които Борис
ги прави. В.К.: „Изворът на доброто". Сега той по ония години започва да пише
писма до приятелите и там изнася... Е.А.: Виж какво, той по едно време пишеше,
аз му ги пишех. Писмата на Боев аз съм му ги писала. Той ми ги диктува, аз
съм му ги писала. Щото не може човек да диктува и да пише. „Ами Еленка
казва, ще пишеме". - „Добре брат Боев". И аз ги преписвам. Всичката писмена
работа която се е вършила в Братството за целия Братски съвет и преди Учителя
и след Учителя аз съм била стенографката. В.К.: И машинописката. Е.А.: И
машинописец, да, казвам ти. Така беше. Така се нареди. Паша е заета с едно,
Савка с друго, Еленка може. Само един път ме извикаха на един братски събор,
само братя когато беше, брат Боев беше в провинцията, пък Учителят ги извика
братята ръководители на среща и аз стенографирах. Дешифрирах я и я дадох
на тях. В.К.: Как ставаха тези братски срещи? Учителят извиква
ръководителите. Е.А.: Не знам как. В.К.: Какво говореше? Общи работи или?
Е.А.: Пак, но те са писани. Аз съм още виновна за това, че не съм събрала
техните напътствия в едно томче, всичко което Учителят е говорил на
ръководителите. В.К.: Това е много интересно. Е.А.: Трябва, да, трябва да го
направя. Трябва да го направя, но нямам време. В.К.: Нямаш време. Попаднали
са ти тия работи? Защото аз не съм ги виждал. Е.А.: Аз ги знам. Някои знам,
някои не знам, но които знам трябва да ги направя. В.К.: Но те са на пишеща
машина. Е.А.: Има на циклостил. На циклостил има, на пишеща машина има.
В.К.: Те трябва да се съберат. Е.А.: Трябва да се съберат обезателно. Това е
мой минус, казвам ти го. В.К.: Така се случат нещата, то е много голяма работа.
Е.А.: Не е много голяма. В.К.: При положение че те са написани, само трябва
да се съберат. В.К.: Виж това трябва да се направи. Е.А.: А обезателно.
Обезателно трябва да го направя. Мой дълг е това.
