Сега няколко думи за моя татко, Михаил Стоицев. Той е роден през 1870 г. в с. Каранфоля, Пловдивско. Замина си на 27.05.1962 г. Както казах, той прие в 1922 г. Учението на Учителя. Тогава в Пловдив съществуваше масонска ложа. Татко ми беше масон. Но стана дъновист и масоните му предложиха да се откаже от дъновизма. Но той отказа и стана последовател на Учителя. Искрено от цялото си сърце прегърна Учението на Учителя. Дълги години беше ръководител на Пловдивското Братство. Ходиха с майка ми на сказки в Югославия. Харчеше много средства да издава беседи на Учителя, като искаше за това Неговото разрешение. Раздаваше тези беседи безплатно, когато изнасяше своите лекции в страната. Учителят е разрешавал моя татко да печати Негови беседи със свои средства, които беседи да раздава безплатно при изнасянето на своите сказки в България. Учителят поканва един път нашия приятел, музиканта Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но имаше голямата дарба да седне на пианото и да импровизира веднага акомпанимента на всяка песен на Учителя. Учителят го поканил в горната стаичка, започнали да вечерят. Спрели. Учителят го поканил със специалната задача да даде своята песен "Иде, иде". Започнал да дава песента си, като я свири на цигулката си. Асен Арнаудов слуша и записва. По едно време Учителят губи връзката си с Невидимия свят на музиката. Спира. Асен Арнаудов чака какво ще стане. Учителят се забавя малко, но изведнъж връзката е възстановена. Той продължава песента до края. Това е една чудна песен, която е записана от Асен
Арнаудов.Той стана по-късно професор по арфа в Консерваторията. Жалко е, че Асен не написа, не остави нито една своя аранжировка, хармонизация на пиано.А беше много даровит музикант. Татко ми ходеше редовно в София при Учителя. Един ден ми донася в Пловдив нотите на "Първият ден на пролетта". Първия мотив от 16 такта аз ги солфежирах, запях ги, седнах да ги пея с китарата си, пея и плача. Все едно, че аз присъствах на раждането на Паневритмията. Нашият брат, капелмайсторът Атанас Д. Ковачев е дал три чудни песни, които са напечатани в първия раздел на песнопойката, тъй наречения раздел Братски песни. Това са песните: "Сърдечния зов", "Милосърдието" и "Небето се отваря". Това са любими братски песни. Необяснимо ми е защо редакторката на голямата песнопойка Мария Тодорова не е вписала цялото име на този отличен музикант, а само неговите инициали. Според мен това е неуважение към творческата личност Атанас Ковачев. А така не бива. Ние сме брънки на веригата музиканти, които слизаме от Невидимия свят, раждаме се тук като българи, за да работим с музиката на Учителя.
