Наричам се Иванка Стоицева, съпруга на Филип Стоицев. Родена съм на 1.май 1911 г. Имам една опитност, която искам да разкажа: това се случи 1939 г., една-две седмици преди Петровден. бяхме се приготвили първата група да заминава за Рила. И сега още се вълнувам от този случай. Ние трябваше да заминем с първата група, а заминаването щеше да стане през нощта в 3 часа с автобусите, които въобще извозваха групите за Рила. Но какво се получи. Вечерта моята дъщеря Ана вдигна висока температура. Бях в неведение какво да правя, защото в момента нямах в наличност нито лекарства, нито възможност да направя чайове и т.н. Всичко бяхме прибрали и приготвили за заминаване, тъй като в три часа през нощта заминаваше автобуса. Аз отидох до Учителя, да се посъветвам с Него какво мога да направя, мислех че Той ще ме посъветва да останем за следващата група. Отидох там, той беше слезнал от горната стая и около Него бяха се събрали братя и сестри. Аз издебнах момента когато Той остана сам и Му казах: "Учителю, ние трябва да тръгваме тая нощ за Рила, а пък детето вдигна висока температура. Какво да правя?" Той помълча и каза: "Рекох, дайте му топли варени картофи!" Върнах се аз от там и минавам покрай пловдивските стаи. Първата стая се обитаваше от сестра Севда. Сестра Севда беше чиновничка в пощата и вече беше пенсионерка, възрастна сестра и тя като ме видя, отвори вратата и казва: "Ваня, ела да ти дам, сварила съм варени картофи, да ти дам". И аз казвам: "Севда, тъкмо бях при Учителя, Ани е вдигнала температура и ми каза да й дам варени топли картофи". И заведох детето при нея. Тя ни даде картофи, ядохме ние картофите и след това се качихме горе в стаята и през нощта в 3 ч. тръгнахме. Видях, че на детето е спаднала температурата, облякох го и тръгнахме с автобуса за Рила. Значи тя беше приготвила картофите без да я питам. Те варяха често картофи и ги ядяха топли. А тогава съвпадение ли беше или не и аз не знам как да си го обясня нали знаете с тези парапсихолози по внушенията и т.н. и тръгнахме ние и благополучно стигнахме. Качихме се горе. Кирчо ми помогна. Кирчо-лъвчето носи Ани на гръб, тя беше тригодишна тогава и тръгнахме за върха. Там бяха ни приготвили на нас палатка. Преди това бяхме пратили ние палатката, която беше готова. Само носехме дрехи в денкове и така започна нашето лекуване. Като вече за Петровден чакахме Учителя да дойде. Така изкарахме 40 дена на езерата без да имаме каквито и да е проблеми, нито със здравето, нито с каквото и да било друго.
