Понеже имам лекарска професия, да ви разправя, че маниакално-депре-сивна психоза винаги протича в две фази. Първата фаза се нарича "депресия", а втората "мания". Докато по време на "депресията" си инертен, мислиш за всевъзможни нелепи неща, при "манията" ти идват гигантски сили. Не само можеш да правиш всичко, което си могъл да правиш преди депресията, но и много повече. Ставаш неузнаваем. Така протичаха всички мои пристъпи на депресия. Тази година, в началото на 1991 г. два месеца бях в депресия. Стоях си вкъщи, само си мислех моите глупости, тормозех съпруга си. После изведнъж, това става често пъти, минах във втората фаза, т.е. в маниакалната фаза. Сега съм под наблюдението на една много добра лекарка, вземам някои лекарства против депресията, бил съм подлаган даже и на електрошокове. Та 1939 г. пристигнахме на Рила, влезнах в палатката си, която беше до общата кухня, в която се вареше чая и готвеха общите обеди. Стоя си в палатката, не излизам, не свиря. Точно на Петровден, 12.юли. Учителят се зададе с първата група сестри и братя и започнаха да се изкачват за второто езеро. Те вече се бяха изкачили, групата ги посрещна с песни. Някой изтича покрай нашата палатка и извика: "филипе, излизай с цигулката си да посрещнем Учителя!" Едва сега разбрах, че това е бил брат Кирчо. Добре, но Филип не иска да излезе. Сестри и братя посрещаха Учителя на скалата, групата се придвижи към средата на лагера, вече наближи кухнята. Аз наблюдавам всичко през пролуката на палатката. Учителят вече ще се отправи към своята палатка. Всеки от присъстващите братя и сестри ще продължат работата си. Душата на Филип Стоицев се раздира от вътрешна борба. Това беше борба между Доброто и Злото, която се води в света. В миг Доброто победи. Грабнах цигулката си, затичах се към групата на Учителя и засвирих: "На Учителя покорен!" Свиря и плача като дете. Аз оздравях мигновено. На следния ден Филип беше пак брат Филип, който веднага взима цигулката щом някоя сестра или брат го помолят да им изсвири някоя песен на Учителя. Ходех на Молитвения връх да свиря. Свирих така, както никога в живота си не съм свирил. Един път отидохме на разходка. Бях си взел цигулката, изкачих се на една скала до шестото езеро -Сърцето. Засвирих песента на Солвейг от Григ. Григ е велик композитор, наричат го северният Бетовен. Не зная как съм свирил, но една случайна туристка, която се спря да ме послуша, ми каза: "Вие сте царят на Григ".
