Дойде време за лагера на Рила, на второто рилско езеро. Най-хубавото от 7-те рилски езера, мисля че е Бъбрека, петото езеро. До второто езеро се строяха палатките, направени от американ, с колци и американа беше намазан със смес от бензин и парафин. Служеха ни чудесно. Сега вече има готови палатки. Ние имахме палатка. Съпругата ми дойде от Пловдив с двегодишната ни дъщеричка Ани, да ме придружи до Рила. Десетина дни преди Петровден, на второто езеро пристигаше братска работна група, за да построи палатката на Учителя и много други палатки. Учителят идваше точно на връх Петровден. Така стана и този път. Вечерта, преди заминаването, малката ми Ани вдигнала висока температура. Иванка се видяла в чудо. Болно дете, болен мъж, а трябва на следната сутрин в три часа през нощта брат Йордан-шофьора, който имаше собствена автобусна кола, да закара багажа и работната група до Вада. От там конете на власите да поемат багажа и да го изкачат с коне на второто езеро. Било е вероятно към 8-9 часа лятно време. Иванка помислила какво да прави. Погледнала към стаята на Учителя, видяла, че се свети още. Решила да отиде за съвет при Него. Застанала долу на вратата и зачакала. Застанала долу до стълбите, имаше дървена стълба, която водеше до втория етаж над салона, където спеше Учителят. След малко Учителят отворил вратата си, видял че някой чака на стълбата и слязъл. Съпругата ми Му целунала ръка и Му казала: "Учителю, знаете състоянието на Филип. Сега Ани вдигна висока температура. Утре сутринта трябва да заминем за Рила. В много затруднено положение съм. Какво ще ме посъветвате?" Учителят помислил малко и й казал: "Рекох, дайте на малката топли варени картофи". Иванка целунала ръка на Учителя втори път и си тръгнала. Върви и си мисли, от къде сега картофи? Няма такива, целия багаж е опакован в денковете. Минава покрай тъй наречените пловдивски стаи. Две от тях бяха собственост на татко ми. А в първата живееше сестра Севда Николова, чиновничка в пощата. Тя чула някой да минава покрай стаята, дръпнала перденцето, видяла Иванка, отворила вратата и й казала: "Иванке, току-що се храних с варени картофи. Останаха ми малко, топли са много, да ви дам да похапнете?" Ето, картофите били изпратени по поръчка отгоре. Ани се наяла с топли, варени картофи, до сутринта се изпотила два пъти, температурата спаднала и към четири часа сутринта заминали с групата за Рила. Някой от вас може да каже, случайност. В света няма случайности, всичко е закономерно. Помня за един човек дошъл в София за един ден. Той е бил от Кюстендил. Върви по ул. "Граф Игнатиев", идва до площадчето, в началото на "Граф Игнатиев", върви си по тротоара, минава покрай Министерството на търговията, отгоре на покрива има и досега статуи. В момента когато минава, една статуя пада отгоре, удря го по главата и човека умира на място. Той се е движил с такава точност за мястото на смъртта си, че циментовата глава да падне точно върху него, а не да падне 10 см пред него. Мислете както искате, случайно ли е или не.
