Сега имам само 4-5 беседи, тях препрочитам. Струва ми се, че в текста на песните на Учителя е скрита цялата философия на Неговото Велико Учение. Когато ми харесва някоя песен и реша да я хармонизирам, аз живея с нея най-малко петнадесет дни и тогава сядам и обикновено на един дъх я хармонизирам. Не съм никакъв пианист. Чукам бавно на пианото. И след като напиша дадена песен не бих могъл да я изсвиря цялостно. Виж на цигулката я свиря, когато дадох песента "Мусала" на хор "Планинарска песен", диригента му заслужилият артист Филип Аврамов я прие много добре. Веднага като я прегледа за една седмица вкъщи, при следващата ни среща ми каза: "Докторе, харесах песента, ще има успех". Изключено беше да му кажа тогава, че това е песен на Учителя Петър Дънов. Това беше много преди събитията на Ю.ноември 1989 г. "Мусала" беше аранжирана от мен за смесен хор и оркестър. Това е първата песен на Учителя влезнала в съкровищницата на българската хорова песен. Диригента и хористите планинари разбраха от тук-оттам, че това е мелодия на Учителя Петър Дънов, но много харесаха песента и си мълчаха. Пееха я даже с вдъхновение. Аз присъствах на няколко репетиции. На една от репетициите Филип Аврамов каза на алтите: "Абе вие, алтите, не може ли да почувствате какво иска да каже автора на песента? През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева на Мусала? Та вие така вяло пеете този пасаж". Един път аз казах пред целия хор: "Моля ви, имайте предвид, че мелодията не е от мен. Тя е написана от един мой любим учител по музика. Аз само съм направил аранжировката". Веднага Филип Аврамов каза пред всичките: "Докторе, не се прави на скромен! Много е важно, че си дал хубава хармония и аранжировка на песента". "Мусала" излезе на грамофонна плоча заедно с песните на Филип Аврамов и други български композитори. Плочата беше издадена от "Балкантон". И не успях за нея да взема поне 50 лв. хонорар, които да притуря към моя фонд "Песни и концерти за музиката на Учителя".
