Та в Пловдив направихме скромна сватба. Като зъболекар аз работих с татко си в един и същ кабинет и обща чакалня. Татко ми вземаше по-възрастните свои пациенти, като даваше на мен по-младите. Родиха ми се две дъщери. Първата дъщеря Ани, тя завърши Консерватория със специалност пиано, но се е занимавала служебно с музика. Едва след десет години се роди втората ми дъщеря Лиляна. Тя завърши Консерватория в София като ученичка на професор Владимир Аврамов. Той я представи за стипендия в Белгия, след като стана лауреатка на Пето общобългарско състезание за певци и инструменталисти. В Белгия се наложи да завърши още една Консерватория в съкратен срок. Беше изпратена като белгийска лауреатка, заедно с двама белгийци, един певец и един пианист за обменен концерт в Парижката Консерватория. Там свири Изаи и Моцарт. Лиляла концертира в Брюксел, имаше дуо, цигулка и пиано, направи и трио с един челист и един пианист. Белгийците не са музикални хора като българите. Те търсят материална изгода от музиката, да падне пара и затова Лиляна не може да си намери постоянни сътрудници за едно трио. Тя в момента е водач на вторите цигулки в оркестър на Брюкселското радио. Макар че е най-добрата цигуларка на този оркестър, тя е вече 18 години в Белгия, задоми се за много добър белгийски художник. Отначало я смятаха за невъзвръщенка, но сега има вече само българи живеещи в чужбина. Идва си лятно време редовно. Ние всички я посетихме по няколко пъти. Професорът й Владимир Аврамов в един разговор ми каза: "Лиляна беше много надеждна цигуларка. Не направи кариера с цигулката си, защото засвири в оркестър, за да се препитава. А който свири в оркестър, той губи солистичните си качества". Лиляна в момента ги е запазила в голяма степен. Освен това един млад белгийски педагог, евреин й се наложи да измени постановката си. При смяна постановката на цигулката може да се явят промени в ставите и сухожилията. Това е известен факт. Той всъщност попречи на Лиляна Стоицева да стане известна българска цигуларка. Тя, след вземането на златен медал на У.общобългарско състезание направи няколко записа в радио София, които съм слушал. Но след като остана в Белгия ги спряха. Може да са били и унищожени. Нали комунистите взеха на Братството четиринадесет камиона беседи на Учителя и ги претопиха. На моя татко в Пловдив взеха цял камион беседи. А аз разчитах на тях.
