Един ден брат Данко е отново на Бивака на Витоша, заедно с останалите приятели са насядали около Учителя и пеят песента "Добър ден". Учителят е недоволен от начина на изпълнението. След като свършват, казва: "Рекох, изпейте я още веднъж!" Отново я подхващат и пеят вече по-усърдно. Учителят отново е недоволен и казва: "Още веднъж!" След като свършват се вижда, че не са я изпълнили както трябва и я изпълняват още много пъти. И при всяко повторение казва: "Мисъл давайте, мисъл давайте". И най-после казва: "Сега добре изпълнихте!" След това добавил: "Знайте, че тази песен, както сега я изпълнихте с мисъл, ще върви подир вас или с вас цели 500 години". Значи всяко нещо изпълнено с мисъл остава като светла диря в неговия път и върви с човека, защото песента на Учителя в духовния свят е Виделина, а да стане Светлина в пътя на човека на земята трябва ясна и светла мисъл, за която да се прикачи песента и да съпровожда неговия път през идните столетия
