Надка разказва, че е разговаряла с една сестра на име Веска Козарева, която живеела близо до тях и салона на Изгрева. Там е имало барака. Веска Козарева разказвала, че Учителят й се явявал още когато била 12-годишна и я подготвял за по-възвишен живот. Още като ученичка Веска била ревностна последователка на Учителя. Събирала младежи около себе си и им говорела. Тя била въвела брат Пеню Ганев в Братството. Накрая когато станала 20-22-го-дишна баща й я изпъдил от домът си и тя дошла при Учителя на Изгрева. Учителят й е поставял задачи, да ходи из провинцията и изобщо да обикаля България, да разнася Словото Му. На нея са гледали като на апостол. Веска Козарева чувствала как една невидима сила й помага и й дава сили и енергия да изпълнява своя дълг към Учителя и Братството. Често пъти тя била преследвана от свещениците поради това, че е е явявала като разпространителка на Учението на Учителя. Веднъж един поп бил замахнал към нея искайки да я удари, пък кой знае, може да е искал и да я убие в яростта си, обаче тя почувствала някаква голяма сила в себе си и с поглед и мисъл го приковала и той останал като вдървен пред нея, не можейки да направи нито крачка напред.
Веднъж Веска била изпратена от Учителя в Казанлък, където говорила на турци по времето на Коч-байрама. След като слушали нейната беседа турците решили да не колят животно, но да отпразнуват празника си по вегетариански. Това всичко Надка е слушала от устата на Веска Козарева. Последната е била оплювана от поповете. А веднъж когато била преследвана и била пренощувала някъде, излязла още докато е тъмно да си върви, минала през някакви ниви водена от невидима ръка, която я отвела на безопасно място. По такъв начин Веска се освободила от преследвачите си. Веска Козарева е работила като шапкарка в една работилница на ул. "Леге" в София. По-късно нейната работодателка, която заминала за Париж искала да я вземе със себе си, тъй като Веска била усвоила много добре професията си. Учителят обаче й дал да разбере, че е по-добре да остане в България и да работи за Господа, "отколкото да отиде в Париж, за да прави шапки на дявола", както Той се изразил.
Веска Козарева била смела и безстрашна. Тя разказвала, как веднъж като била на Рила и изтръсквала завивките си, от палтото й паднала една змия, която през нощта се била топлила до нея. При друг случай когато отивали групово на Витоша и били спрели някъде да почиват, една птичка просто се пъхнала, за да се скрие в дрехата на Учителя, на гърдите му. После Учителят обяснил, че птичката се оплакала, че змия е влязла в гнездото й и че щяла да изяде птиченцата й.
Въпрос: Оставил ли е Данко някакво творчество?
Отговор: Имаше композиции върху текстове от Словото, които съм предала на Петър Ганев. Той ще знае най-добре как трябва да постъпи с тях.Това са били задачи поставени от Учителя на Данко.
След като се е пенсионирала, Надка е ходела често да помага на мястото на Учителя (гроба). Там работеше брат Ангел и Гита (Маргарита Стратева) му помагаше най-често. Тя разсаждаше петунии и други цветя. Там работеше също и Тошко от Пловдив.
Учителят бил изпращал Веска Козарева и при пророчицата Ванга от Петрич със задача, бил казал също, че цяла Македония ще мине през ръцете на Ванга, т.е. ще се съветва с нея. Когато сестра Веска отишла при Ванга, последната й казала, че Учителят й бил наредил да направи картофена супа, защото ще й дойде една гостенка от София.
