Започвам да разказвам за брат Иван Антонов. Познавам го още от дете. Той беше страшилище за нас. Пазеше реда и тишината в салона, затова го наричаха Иван Салонски. И когато имаше концерти, събрания, ние, децата се събирахме и играехме навън около салона на Изгрева. Тогава той ни респектираше да не шумим и пречим. Беше много авторитетен и строг. Всички се плашеха от него. А той беше добър астролог. За него планетата Сатурн беше символ на старото, на отживялото, на кармата (това е в смисъл на отрицателните черти на тази планета, защото тя има и много положителни черти). А Меркурий, както знаем е символ на младостта. Иван Антонов казваше за моя свекър Иван Жеков, баща на Данаил, моят бивш съпруг, че е истински образ на Сатурн и затова го наричаше "Старецът". Чувала съм тези думи от него. Иначе моят свекър беше интелигентен човек, преподавател в гимназията, мисля по биология. Държеше много на Учителя и беше прочел всичките му беседи. Но към моето създадено семейство със синът му Данаил, се държеше много зле. Това е било болест, но не съм знаела. В него се проявяваше много черен и силен дух. Но аз никога не се поддадох и все се борех за правата ни. Там е грешката ми. Учителят казва: "Не се борете със Злото, а оставете Доброто да се бори с него. То знае как. Вие застанете в средата - Доброто да е отдясно ви, а Злото от ляво ви и оставете Доброто да се пребори със Злото". Но кой да слуша и да изпълнява.
Нашият комшия Христо Цонзоров беше агроном и имаше хубава градина. Той е този, който е бил полузаровен при бомбардировките над София от пръстта на паднала бомба някъде към гората. Но се е спасил. А защо? Та той ни разказваше на мен и майка ми, че за Иван Жеков Учителят казал, че има "изопачен ум". Учителят се опитал да му помогне, да му даде методи за изправяне, но Иван му отказал. И то не случайно. Накрая ми стана свекър, за да разбера какво значи когато Сатурн е старец. Не само да разбера, но и да го изпитам на гърба си и с главата си!
