В: Във връзка с писмата със сестра Савка. Веска: Просто тя започна да ми пише писма. Първото писмо е от 12.111.1943 г. Тя дава винаги картина на времето. Казва: "В моята стаичка съм съвсем сама. Времето е..." Има картичка, трябва да я намеря, не знам къде е... Получих от Гали картичка, много хубаво е написал по времето когато съм била в Ловеч, когато ми съобщават, че трябва да се събираме в 4 часа след обеда да четем беседите на Учителя със семейство Баеви и с Пенка и аз. В: Сутринта? Веска: Не, след обед. Вече само неделен ден. Аз съм в пансион и не мога да провеждам своя програма. И Гали споделя това нещо с Учителя. Учителят си извадил часовника и погледнал да види в коя страна слънцето в това време изгрява, когато ние се събираме да четем. В: В Коя страна? Веска: Ама не, просто се е пошегувал Учителя. В: А може би зависи от времето на часовника? Веска: Да. Това само така пише за този разговор. Но ще намеря писмото, може в някоя беседа да съм го сложила. В: В коя страна изгрява в 4 часа след обед слънцето? Веска: Когато се събираме ние да четем. Ха, ха, ха. Сега Америка е 8-10 часа далеч от тука. Да кажем сега ако е четири часа, в Америка е някъде към 8 часа сутринта. Да кажем или някъде 10, някъде 6. А може и на някои острови на океана. На Тихия и Атлантическия океан изгрява слънцето в 4 часа когато ние се събираме.
"21.март 1960 г., неделя. Прекрасно време и слънчево. Моя най-мила душо, днеска, Димитрий беше един прекрасен брат, прекрасен приятел, много сръчен като техник. И той направи банята, едно голямо чудо за нашия рилски лагер. Направи по всички правила на изкуството за строеж на баня, като прие с радост съвета на Учителя как да я построи, за да избегне замърсяването нали на водите, които изтичат след къпането, да не замърсяват първото езеро. Построи се с много голяма любов и всички бяхме щастливи тогава, когато можем да се изкъпем особено пък тези от кухнята, които винаги трябваше дълго време да се примиряват с едно частично измиване, което не беше достатъчно хигиенично за тях. Димитрий беше и музикант. Той свиреше на цитра, пееше в хора и беше един предан брат и много обичаше да услужва на всички, когато станеше някоя техническа повреда по домовете. Той беше специалиста към когото се обръщаха." В: Това е писмо от...? Веска: Това е сестра Тереза Керимидчиева, майката на Савка. В: Какво ще ми кажете за нея? Веска: Аз съм ви казала за нея. Тя е много интересен човек. Тя се е занимавала с окултни науки. Нали ви разказах за нея и за децата. Аз ви разказах за нея всичко подробно. Майката на Савка е германка, която се задомя-ва в България, свързва живота си с Георги Керемидчиев, който е бил тогава началник на гара София. Тя беше с много големи духовни интереси, имаше и духовни дарби, знам че беше говорещ медиум. Връзката й е била с много висши йерархии, същества. Аз не съм присъствала в момент когато тя е правила връзка с тях. Но знам, че Гали е присъствал. Тя е интересен човек, защото се занимава с окултни науки и беше човек с много самостоятелна линия на живота си. Съпругът й мисля, че не е споделял, даже изобщо не е бил приобщен към тази нейна линия нали, окултно-мистична линия в живота й. А тя като годеница когато идва тук в България имали са гости и влизайки в спалнята вижда просто, че две деца си играят на кревата. Разбира тя, че ще има две деца, както и в живота й се случва. Впоследствие обаче става нещо интересно. Когато тя ги отглежда, вече стават към 5-6-годишни децата, тя казва на съпруга си: "Аз искам да отида вече малко в Германия, да се занимавам с моите духовни въпроси. Децата са вече големи, ти можеш да се грижиш за тях и този въпрос сме го вече решили. Повече нали деца няма да отглеждаме, няма да имаме." В това време обаче се преживява погрома на България, в един от тези погроми, при които българското население от Македония бива подгонено и в това време един македонец посещава Керемидчиев в неговия дом, водейки едно момиченце 4-годишно, чиито родители са загинали по време на тези събития в Македония и му казва: "Ти си заможен човек, би могъл щото това дете е сираче, ако можеш да го приемеш в своя дом, да го гледаш като свое дете". Той казва: "Съжалявам, но аз трябва да взема съгласието на моята съпруга. В момента тя е в Германия". И той пише на Тереза писмо, за да изиска нейното съгласие и тя му пише в отговор: "В момента, когато този твой приятел е водил детето при тебе, майката на детето се яви при мене и ме замоли да приютя и да отгледам нейната рожба в нашия дом. Тъй че въпроса е решен, тя ще бъде нашето трето дете". И действително, тя става едно красиво момиче и понеже нямат никаква кръвна връзка, Тереза има някакъв много по-млад брат, когато идва от Германия един ден той я харесва и тя се оженва за него, заминава за Германия. Това зная. Тереза се занимаваше много задълбочено със Словото на Учителя, тя превеждаше на немски всичко, каквото е имало да се превежда е превеждала на немски, тя. В: Аз съм виждал някои неща, които са преведени на немски през време на Учителя. Веска: Е, та това е неин превод. Да, разбира се. В: Някой преглеждал ли ги е? Веска: Аз съм ги преглеждала. Ами добре са направени. Тя понеже знаеше жената немски и са направени добре. Не мога да кажа нищо лошо за тях.
