Раздвоена съм и отивам при Учителя. Казва ми: "Когато обичаш, не казвай: Остави го! Едно цвете ще го полееш и ще мълчиш. Това е достатъчно. То ще се радва, че е дало плод. Един слънчев лъч не прави ден. Той дойде, свърши си работата и си отмине. При скръбта ний се учим, а при доброто прилагаме. Ако не е скръбта, няма да бъде разораваната земя и не ще може да се сее. Когато ний направим грешка, Бог се радва, че ще може да ни помогне. Когато грешим, да се радваме, а при доброто да се веселим. Когато грешим, ний създаваме работа на Бога.
Ти вървиш по мъжка линия. В миналото ти си била един много твърд, упорит мъж. Сега мъжът е влязъл в една женска форма, за да учи мекота. Когато човек е много мек, той образува кал около себе си, а когато е много твърд, липсва му съвсем влагата и се изсушава. Нито много мек, нито много твърд. Трябва да обичаш Бога. Ти се много раздвояваш."
