Веса Несторова и аз разговаряме за новото упражнение "Слънчевите лъчи". Едно от движенията на крака не можеше да се постигне. Казвам: "Както клончето се движи, тъй видях вчера". Веса: "Тъй ли? Чудно! Много чудно!" "Защо?" "Ще ти кажа. Вчера Учителя каза същото: "Когато искате да видите как трябва да се направи едно упражнение, наблюдавайте как се люлеят клонките, листата". "Интересно!" "Ти си го доловила!" "Вчера, когато Учителят говореше на трапезата, над него лешниковите клонки се скланяха. Един клон при навеждането си ми напомни движението, което Учителят прави с крака си."
Учителят живее в римъта на природата, по който се движи всичко създадено от нея.
Вчера при обеда някой каза: "Колко неща са чули тия лешници!" Един лешников клон се скланяше над главата му. Той погледна нагоре и попипа с ръка един едър плод. В този момент може би клончето направи движението, което ми напомни другото движение.
"Ще гледаш кога никой нищо не е дал, направил за човека, когото обичаш, тогава ти ще отидеш да направиш нещо. няма да отиваш, когато има други. При любовта няма състезание."
Вкъщи съм и пия топъл юзум, както ми каза Учителя.
Днес мета алеята откъм масите. Една сестра ми казва: "Виж, Учителя вика нещо". Отивам: "Савка да дойде!" "Благодаря, Учителю!"
Днес Учителя говори на масата за сълзите: от физическия свят, от духовния и от Божествения. Тези от Божествения, тях никой не ги вижда. Те едвам се появяват и остават на окото. Те не падат на земята.
Веднъж В. Несторова, като влиза при Учителя, плаче, запитва: "Ама защо плача, Учителю?" "Това, което сте го посели, да го полеете."
Учителят днес (19.1Х.) каза: "И на физическия свят задълженията си трябва да ги изпълнявате". И погледна.
20.1Х. "За да придобият качествата на любовта, хората са поставени на специален режим - масажиране. Никой не може да избегне разтривките."
Псалм 13 "До кога, Господи, ще ме забравяш съвсем?"
31 .VII. "И докато светът гори в пламъци, в София, на Изгрева с една игра се слага начало на красивия живот. Дават се слънчевите лъчи от Паневритмията."
В салона на черната дъска е заличено всичко. На поляната съм. Изведнъж чух от небето: "Защо си тъжна, когато аз съм тука? Звездите станаха по-светли. Защо ти е всичко, за което копнееш, когато оттука аз те обичам? Нима не си разбрала нетрайността на човешката радост? Не търси никого, защото всеки сам има нужда да бъде обичан. Ако ти мислиш за мене, аз ще ти помагам, ще ти се изявявам често. Бъди спокойна, мълчалива. Сега твоя параход пътува сам сред морето. Ти си сама. Ще има да преживееш големи бури. Дръж се. Аз ще бъда с тебе. Внимавай! Помни, че ще ти помагам. Животът на земята е жажда за любов, но любов няма". Гласът изчезна. Останах сама.
