Песен за детето, което се радва на всичко и после, когато порасне, как гледа на нещата и света. Да напиша текста аз. Така казал Учителя.
20.У. Днес на поляната, след като целунах ръка на Учителя, написах:
1. Ей, капчица роса е твоята любов за моето сърце.
Че моето сърце е неразтворен цвят. Че майка го люлей в своите ръце,
о, моето сърце е несъбудено дете!
2. Ей, слънчев лъч златен е Твоята любов за моята душа.
Че моята душа е пъпчица сега, сънува пролетта
и чака своя ден, честит, благословен да се разцъфне в красота.
Един бял облак прозрачен имаше там горе от лявата ми страна, когато с лице бях обърната към салона. Като фигура беше облака, с ръце над главата, като че носеше нещо. Отидох при Учителя и му прочетох това. Той изслуша много хубаво и каза: "Хубаво! Пазете тези работи, те са скъпоценности!"
