Едно лице ме гледаше отсреща. Отгоре червена шапчица. "Здравей", казах аз, "здравей и добре дошъл в стаята ми. Любимец и красавец. Странник, който отиваш навсякъде. Богат гостенин, който влиза, за да нагос-ти тия, при които отива. Какво ми носиш ти? Къде искаш да влезеш? Аз те обичам. За благодарност на това, че ти си щедър, аз ще напиша приказка за тебе."
Вчера бях у Марини. Децата спяха. В ъгъла над едното легло - портрета на Учителя. Загледах се. Очите, като че оживяха. Гледах право в тях. Почувствах нещо особено. В цялата глава. Времето, казах аз. Времето. Това е Времето. Аз трябва да напиша Приказка за времето.Как ще я нарека? -"Старецът и времето".
Петък, 1.Х1. Учителят каза: "Да обичаш е едно изкуство, най-първо заради себе си, после заради другия. Аз виждам, че мнозина от вас сте заровили талантите си". Учителят пя: "Живот, за тебе моята душа жадува!" "Някой от вас сте с пет таланта, заровили сте ги. Някои от вас сте с десет таланта, волята си не употребявате да ги разработите."
След беседа: най-първо Учителят свири. После: "Талантливият да свири". Започнаха с "Запали се огънят на огнището".
Когато завих за покрай салона и издигнах очи към стаята на Учителя, защо заплаках? Обхвана ме настроение както никога по-рано. Защо заплаках, когато зачетох от Йоанна 6 гл., 67 ст.: Тогава рече Исус на дванадесетте: "Дали искате и вие да си идете?" А Симон Петър му отговори: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на живот вечен. И ние повярвахме и познахме, че си ти Христос, Син на Бога живаго."
"И тъй, дайте път на любовта в себе си, обичайте всички хора, за да получите Божието благословение. Любовта е най-великата работа в света. Да обичаш някого, това значи да работиш за него, да го освободиш от мъчнотиите му. Не можеш ли да освободиш някого от мъчнотиите му, ти не го обичаш, както трябва."
Днес, в 10 часа Учителят каза: "Намерете някого да обичате, но не с тази любов, която се сърди, че не я обичат. Любов, която не може да претърпи една обида, е по-долу от обидата. Любов, която изтърпява една обида, е по-горе от обидата. Една обида е един скъпоценен камък."
