Беше летен ден и всички на Изгрева се приготовляват за летуване на Рила. Но аз от скоро време бях се цанила на едно място и бях надничарка, бях работничка и не знаех дали имам право на отпуск през лятото. Отивам при Учителя и Му казвам, че искам да отида на Рила. Той ме поглежда: "Да, имате нужда от чист въздух". След това Той тръгна по алеята към чешмичката, спира се пред нея. Поглежда ме. Поглеждам Го и аз. Досещам се, отивам и отварям кранчето на чешмата. Протича струя вода. Учителят се навежда и пие с шепа. След Него пия и аз. Учителят каза: "Да тече!" В това време се приближиха двама младежи. Единият от двамата се наведе да пие от водата. Групата определена за Рила замина. След това замина и втора група. Така се нареди, че там където работех ни дадоха по две седмици отпуск на всички работници, понеже бяха им свършили материалите. Така можах да се кача с третата група на Рила. Тогава разбрах думите на Учителя какво означава "да тече". Като тръгне да тече времето, то тече както отвън, така и вътре у човека. Необходимото време изтече, така както изтече водата от онази чешма на Изгрева, дойде време, пристигна един младеж и ми каза, че има последна група за Рила. Времето бе изтекло на моята надничарска работа, дадоха ни отпуска и аз така се качих на Рила, където братския живот продължаваше с Учителя.
