Сестра Катя е била от тези сестри, които постоянно са били край Учителят. Казвала ми е, че понякога когато е отивала при Учителя, без всякаква причина, Той започвал много да й се кара. Тя се е чудела защо прави така, когато нищо не е сгрешила. Това е ставало в стаята Му. Той й се карал, но през това време не е гледал в нея, а погледа му е бил над главата й и е гледал през отвореното малко прозорче над нея. Докато й се карал, през цялото време е гледал навън през прозорчето. Имало е случаи, когато толкова много й се е карал, че тя много е разплаквала, дори с хлипане. След като свършвал да се кара, Учителят изведнъж ставал мек, внимателен и я успокоявал. Сестра Катя е разбирала, че Той не се кара на нея лично, а използва само нейното присъствие и чрез нея се кара на някого в света, защото непрекъснато погледа му е бил навън през прозореца, а може би, тя казваше, че се е карал общо на някои хора от света. Нейното съзнание е било един микрофон, чрез който Учителя е говорил и чрез Катя се е предавало по вътрешното радио на хората.
