Сестра Катя Грива не е ходила на работа, защото искала да бъде винаги при Учителя, да посещава лекциите и беседите. Обаче, Учителят не е бил доволен от това, че тя не работи и многократно й е казвал, че трябва да постъпи на работа. Но сестра Катя не е искала. Стигнало се до там, че няколко пъти Учителят й казал, че ако не тръгне на работа, Той няма да я приема. Тя пак не е желаела да работи, като мислела, че Учителят казва това само така. Обаче, Учителят когато я е виждал, започнал да й обръща гръб. Отначало тя помислила, че това е случайно, но един път, Той демонстративно й обърнал гръб и не си подал ръка, за да Му я целуне. Тогава тя разбрала, че Учителят сериозно иска от нея да тръгне на работа. Решила да постъпи на работа и била назначена за учителка по пеене в гр. Трън. Там тя се проявила добре и образувала хорове. Неделен ден, обаче, е искала да бъде в София на Изгрева при Учителя. Тогава, както ми казваше тя, криела се е от директора на училището, да не я види, че отива в София. Когато е отивала при Учителят, казвала Му е, как се е криела от директора си, да не я види, че заминава. Учителят по този повод й казал: "Не трябва да казваш: Да не ме види, а да казваш: Зло око да не види, защото, ако казваш: да не ме види, скъсяваш си живота". Когато след пенсионирането си сестра Катя получила пенсия, казваше ми, че е много благодарна на Учителя, че я е накарал да отиде да работи, защото имала препитание чрез пенсията си. Аз зная, че Учителят не е искал учениците Му да не работят, а ги е карал всички да отиват на работа. Ученикът трябва да работи в света и там да прилага наученото знание от Словото на Учителя.
