В: Какво ще кажете за нестинарите? Вашето там наблюдение? Д: Ами това е едно много интересно явление. Учителят знаеше когато отидох да видя особено нестинарите аз. В: Той ви изпрати, така ли? Д: Не ни изпрати, но знаеше, че отиваме. Той няма защо да ни изпрати, знаеше за инициативата. Това беше една двойно забранена зона, отсреща се биеха за сила с топове, трябваше специални открити листове, германска и българска артилерия беше назначена там над Созопол. Аз бях в Созопол и всъщност там ме изпратиха офицерите. "Абе, ти ги разбираш тия работи, я иди да видиш." Дадоха един кабриолет. Отидохме с кабриолет и видях, даже бях организатор на св. Константин, да, само че ние пристигнахме сутринта. Тя е играла вечерта, баба Кера. Тя е една много интересна жена, в един параклис. Питам: "Ще играе ли пак вънка?" Огънят беше загаснал. "Попитай, тя е вътре." Влязох вътре в параклиса с бял костюм с черни очила. "Ти си дошъл с вяра." "Ами кога ще играеш?" "Когато ми каже Господ, тогава." "От мен какво искаш?" "Искам да бъде готов огъня, тъпана и гайдата." И аз излязох вънка, дадох 200 лв. на един каруцар. Той донесе една кола дърва, дъб, такъв, че като се дигнаха огньове аз се уплаших, ще изгори тая баба. И дадох също пари на един младеж, казах да доведе гайдаря. Над селото имало събор, там била гайдата и тъпана. "Да дойдат тука, по 100 лв. ще им плащам на час, да стоят тука докато започне бабата." Те дойдоха към 12 часа. И действително, тя излезе. В: А жаравата беше готова? Д: Жаравата стана и с един така дълъг прът се разстилаше така на харман. Ама такава жарава, че просто ще се разтопиш бре и аз доста бях притеснен, защото тя искаше огън, ама дали такъв беше. И излезе тя с иконата пред очите си така наблизко я държи и като премина един път на една страна, че още един път на другата страна, един кръст направи и аз се успокоих. И след това като започна тъп-тъп с краката си да играе в огъня. Но моето интересно впечатление беше, че местните жители, които наблюдаваха изпадаха в същия транс и издаваха същите звучи: Ху-у, ху-у и имаха един особен поглед. Като са ми разправяли, че друг път например едно младо момиче е влязло в огъня и играла и тя, а после казва, че не помни и се оплакала, че я обвиняват, че играла в огъня. Това е много интересно. И след това Учителят ми обясняваше, че всъщност той е един огнен пояс, който опасва земята. Тръгва в Европа от Алпите, тука през Стара планина, през Странджа, отсреща играят в Баку, чак до Хималаите. В: Продължаваме за нестинарките за огнения пояс. От къде идва той? Д: Той казва, че този огнен пояс го нарича. Сега и действително, когато човек е нестинар, напусна мястото където живее, той губи, значи самото излъчване на този пояс прави нестинарите. Така например на тези нестинарски игри имаше, пристигна един германски лекар, беше цяла нощ се блъскал с мерцедеса, чул за туй нещо, той казва така: "Ние когато следвахме медицина в берлинския университет ни прочетоха един протокол. В този протокол пише, че двама селяни от славянски села, около някъде си около Берлин са дошли в университета. Запалили един огън и го изгасили с краката си боси. Това няма коментар, на този протокол, но на нас го четат. Сега и аз като чух, че има такова нещо в България, дойдох да го видя с очите си. Видях една жарава, която тука може да стопи стомана и после видях краката на жената, нищо й няма". Така че това са както Учителят ги нарича "Приятели на огъня". И действително, напуснат ли това място където живеят, да кажем Странджа, те губят тая способност да играят. В: На вас ви е направило впечатление фактически, че те влизат в транс, така ли? В едно особено състояние. Д: Да. Там като бях се научили, че е дошъл някакъв си военен кабриолет, дойдоха при мене едни хлапета 7-8 деца от 7 до 13,14 години. "Чичо, ние можем да играем без тези работи на баба Кера." Казвам: "Вижте какво, ние сега да не огорчим баба Кера, първо ще играе тя, после вие". Оставих ги там настрана, седнаха на един стол легнал така, казах на един да ги пази да не направят някоя беля и бях ги забравил. Когато баба Кера тръгна с иконата там към един извор "аязмо" из един път тия деца се измъкнаха и влезнаха в огъня и играха, просто го разпердушиниха с краката си. Едното беше 7-8-годишно и издаваха същите звучи и същото нещо. Значи това е местното население сигур чрез тези икони кой знае кога ще ги открием някой път, това са вибрациите на етерния двойник, които ги вдига, обгражда ги, пази ги, както казва Учителят. Този огнен пояс съществува. В: Значи техния етерен двойник се вдига. Д: Обяснения един ден науката да ги даде. Ние не знаем, ние не ги познаваме тия неща. Аз не знам също, ако отидеш да живееш там, може ли да получиш тия вибрации един ден и ние да играем в огъня, и това не го знаем, нали? Но местните хора играят и по-надолу стигат. Това е известно още от древността, от траките. В: А специална ли е музиката, тъпана и ритъма? Д: Тъпана, това темпото са, ритъмът е четири временен такт с удари на първите три и пауза на четвъртия. В: А мелодията? Д: Мелодията, не е нещо особено, важното е ритъмът, да, ритъмът е важен. А когато излезе тя и веднага тъпана почне да бие и те си знаят вече и то наелектризирва цялата тази група, всички тези хора. В: И как е точно тъпана, стъпката? Д: Пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, разбираш. В: А мелодията? Д: Мелодията, виж какво, аз като се върнах написах един танц върху огъня за пиано. И даже бях дал екземпляра си на Учителя, скоро ми го върнаха тука, бил в семейството на Шаров, художника Шаров, аз пак ще го върна. Това си отива някъде към архива на Учителя. "Танца върху огъня" на мене ми направи много силно впечатление обаче. Но преди това Марин Големинов беше направил "Нестинарка" въобще цяла, той в друг ритъм я дава "нестинарски танц". А възможно е, възможно е, той да я е слушал в някое друго село. Аз не мога да кажа дали всичките нестинари играят в един и същи ритъм, в това не съм сигурен, но тогава беше четиривременен такт с удар на трите и пауза на четвъртия. В: Вашия танц на този ритъм е основан, така ли? Д: Да. В: Той за какво е, за какви инструменти? Д: Няма, само за пиано е направен. В: Вие свирили ли сте го? Д: Аз го свирих на един концерт в салона, когато давахме концерти. Скоро тука един мой колега го свири, така вкъщи, та да го види какво е било. В: Значи така за нестинарите.
Д: Да, да. Аз имах така много хубави, интересни състояния, аз тогава обикалях брега, защото нямаше никой и едни червени скали и останах цяла нощ с едно одеало да спя и имах така много интересни видения, много интересни неща. Учителят ми каза: "Това са стари Богомилски сборища" за
Странджа. Стари Богомилски сборища. И действително, хората там са много интересни, говорят чист, български език, литературно български език с едно особено държане, много жалко, че там после се населиха много турци и те понеже се размножават много, понеже нямаше много поминък за нашите, това не знам какво мислят нашите хора, обаче един превес има там турския етнос.
