Гласът на Бого-човека, тоз приказен чуден Бе багра неземна на новия ден, Бе багра вълшебна, която топеше, Стопяваше всичко и раждаше в миг. Светът нов, прекрасен при нас кой не е бил Със тази палитра как се бе завил. Природата бързо, със нова премяна Туй чудо не бивало, какво става с мен? Небето се вдигна високо над север И старото рухна внезапно във миг Човекът нов сети, че всичко е друго Животът внезапно пред него бе друг. И хорът небесен, той чукна сърцето И баграта всеки със своя Сион Духът разпери крилата неземни Душата изправи спасителен сан. Човекът окрилен, картината нова Той пееше вече в небесния сан Хор, туй чудо пък как стана И как тъй остана, от къде и ние от този пристан? Учителю благи, гласът Ти, таз багра Стопяваше всичко и раждаше в миг. Бе топъл и нежен, дълбок и отвеждащ Осебе внезапно човека за век.