Стоят аз пред тебе. Учудено гледах прекрасния образ лъчезарен, светъл и слушах гласът Ти дълбоко топъл, сладък, звучащ, пеещ, нежен и весел, надежден.
Ти искаше знание, богато и чудно, лъчезарно, светло на мен да откриеш. Ти искаше обич там топла и мила, трептяща и нежна в душа ми да влееш.
Стоях аз и гледах. Съзерцавах тайно прекрасния образ насъщ и всевластен. Душата ми тайно се пълнеше с бисер, хармония вечна, със песен и вяра. Сърцето ни с обич се пълнеше тихо с импулси, копнежи и устрем всевечен, умът със знание богато и чудно, и ново, лъчисто, светящо, брилянтно.
Потръгна, поспре и погледна ме светло. Теб аз се усмихнах тъй наивно детски, потънах у Тебе, о, Вечност прекрасна, велика и пълна със знание, Мъдрост, закони пречудни, и верни и точни, отмерени, вечни и силни и властни, и в обич, и в милост, и благост, прекрасни и топли, и мили, и нежни.
Утеха какво е разбрах и видях аз Великия Космос и себе си в него, пътуваща в светъл път, точен от Тебе от века и за века, посочен със обич, и учеща смело и светло, и точно, и тайно за мене, Учителю благи, и Знание, Мъдрост, събираща зрачно със грешки, без грешки, за бъдеще вечно.
И обич разбрах какво е тогава. Как струйна тя тихо и тайно в сърцето. И Цялото видях във Тебе, и Тебе във Цялото -Вие едно сте единство. И себе си видях в това там единство и с детска аз радост целунах ръката, ръката светяща, тъй топла и мила. Ръката, която дарява живота!
