1. Обикнах живота, когато те срещнах, Учителю светъл, Учителю благ, защото Ти каза, нагледно показа,
че той има смисъл и приказна цел.
2. Обикнах живота. Прозорец отвори широко, и вдъхнах аз въздуха чист, храна за душата и зрак за очите... Действителност! Не ли? Или някой сън?
3. Действителност беше. Сън? - 0, о - не Един епохален и чуден концерт,
Ти, който безшумно на хората даде, сърцата изпълни, умът претвори.
4. Сърцата изпълни със обич пресвята със обич пречиста и нова, добра, която е гордост и чест за човека, която е смисъл и радостна цел.
5. Умът на човека просветна и виде, обикна човекът живота свой скъп, посоката виде и тръгна със устрем по Пътя нов, светъл, чист и красив.
6. Обикнах живота. Обикна живота човекът и тръгна през себе напред -през своя ум тръгна, сърцето отвори, които до вчера му бяха враг лих.
7. Сърцето човешко към себе зовеше неща непотребни, които гнета гнетат, които живота в горчило превръщат, които и него превръщат във лед.
8. Умът, във невзрачни пустини залутан, открива закони пречудни, но, но сам
на себе не може със тях да помогне • наоколо всичко, да всичко в мъгла.
9. А светлият, хубав концерт озвучава живота и пълни със много любов сърцата човешки, умът просиява
и литва човекът крилато напред.
10. Сега?- Мир той иска. Условия иска. Различни и други от тези до днес.
От себе той иска човек да направи, утеха и гордост за двайсети век.
11. Брат брата да срещне с целувка пресвята, ръка на сестрата с любов да даде. Задружно да тръгнат и братство всевластно да срещнат със радост, със чисти сърца.
12.0бикнах живота. Заради концерта велик, епохален, донесен от Теб, изнесен тъй светло пред хората земни, тъй нежно предаден на хората тук.
