Отиваме на Рила. Видимо положението е едно и също: отиване, връщане, хранене, дишане. И още много неща. като забавление е нашият живот, като увлечение, а над всяко и чрез всичко даваш знание, знание, знание.
Учителят често казва: "За в бъдеще и децата ще знаят повече, отколкото сегашните учени". А нима у нас не е така? Нашите деца знаят повече отколкото някои учени в света. А нашите деца само ни придружават по излети, упражнения, обеди.
А как кухи изглеждат разните философски системи, и как безсмислени натрупаните факти, и как безполезни - разните формули.
А каква велика сграда представлява светът, каква система в уредбата, какъв живот в законите. Но трябва светлината на Учителя. Да освети вселената в главите на хората, да оживи фактите в сърцата на хората, и да ги направи дейни в ръцете на хората. Трябва светлина, трябва топлина, трябва дело.
А това виждаме всеки ден да прави Учителят пред нашите очи. Учителят го прави. А ние присъствуваме на това правене и знаем: Какво прави Учителят. Как оправя света в човека, а от там и вън от човека.
