А някога Си по цял ден при нас. По двора. И ни говориш, говориш. Говориш на групи, говориш единично. И всякога са различни Твоите теми, и всякога различен е маниера.
Ти си балсам, който храни душите ни. Но Ти си и повече от балсам. Ти си светлината, която разкрива красотата, но Ти си повече от светлината, и повече от светлината, която разкрива красотата. Повече от всичко хубаво си Ти!
Ти ни научи да посрещаме изгрева на слънцето и да се радваме на първия му лъч. За себе си нищо не ни каза. Но първият слънчев лъч ни научи: да посрещаме първия лъч на истинското слънце, което, Учителя, си Ти.
Първият слънчев лъч. И слънцето - това си Ти.
Най-могъщият, Който държи Вселената в ръката си, си Ти. И нейния възлюбен.
Как чудно хубаво работиш върху нас, Учителю. И колко си благ. Бъди благословен. Сега, всякога и при всичките векове.
Слънцето на живота си Ти, Учителю. И слънцето на моя живот.
Ти се разхождаш на поляната и говориш с някого. Ето, той Ти целува ръка. Сбогува се. И друг някой приближава.И с него разговаряш. Та трети. Та четвърти. След това пък - група.
И все си мил. И винаги готов за услуга. И винаги желан.
Ти слизаш по стълбата. Посреща те брат. Плах и смутен. При Тебе винаги така пристъпват. Поканваш го в стаята. Той сяда. Ти също, УЧителю, сядаш. И започва да говори той. Ти слушаш. И така спокойно и внимателно Ти изслушваш говорещия.
И усмивка, която излиза направо от сърцето огрява лицето Ти. И тази усмивка се изразява не чрез устните, не където и да е другаде, но в очите. А той гледа. И нещо пълни сърцето, топли, и не сеща братът как излиза хвърчащ или хълцащ от бликналите сълзи на радостта.
От къде вземаш, Учителю, толкова радост? Ти така щедро пълниш сърцата ни с радостта, за която с векове сме копнели. Бъди радостен и Ти от делото на ръцете си!
Ти даваш от своята радост, прибираш нашите скърби и от това по-радостно ти става, че си услужил на още едно дете.
Аз гледам, учудвам се всеки ден и се сещам за приказката, която съм чувала в своето детство: "Сливи за боклук". Не правиш ли и Ти същото? Не даваш ли сливи за нашия боклук? Не даваш ли радост и красота за нашите противоречия и скърби?
Красотата,която ни даваш, да бъде върху Тебе, Учителю благи, за вечни дни.
