НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

63. НА ПОЛЯНАТА ПРЕД САЛОНА

ТОМ 8
Алтернативен линк


63. НА ПОЛЯНАТА ПРЕД САЛОНА

А някога Си по цял ден при нас. По двора. И ни  говориш, говориш. Говориш на групи, говориш единично. И всякога са  различни Твоите теми, и всякога различен е маниера.

Ти си балсам, който храни душите ни. Но Ти си и  повече от балсам. Ти си светлината, която разкрива красотата, но Ти си  повече от светлината, и повече от светлината, която разкрива красотата.  Повече от всичко хубаво си Ти!

Ти ни научи да посрещаме изгрева на слънцето и да  се радваме на първия му лъч. За себе си нищо не ни каза. Но първият  слънчев лъч ни научи: да посрещаме първия лъч на истинското слънце,  което, Учителя, си Ти.

Първият слънчев лъч. И слънцето - това си Ти.

Най-могъщият, Който държи Вселената в ръката си, си Ти. И нейния възлюбен.

Как чудно хубаво работиш върху нас, Учителю. И колко си благ. Бъди благословен. Сега, всякога и при всичките векове.

Слънцето на живота си Ти, Учителю. И слънцето на моя живот.

Ти се разхождаш на поляната и говориш с някого.  Ето, той Ти целува ръка. Сбогува се. И друг някой приближава.И с него  разговаряш. Та трети. Та четвърти. След това пък - група.

И все си мил. И винаги готов за услуга. И винаги желан.

Ти слизаш по стълбата. Посреща те брат. Плах и  смутен. При Тебе винаги така пристъпват. Поканваш го в стаята. Той сяда.  Ти също, УЧителю, сядаш. И започва да говори той. Ти слушаш. И така  спокойно и внимателно Ти изслушваш говорещия.

И усмивка, която излиза направо от сърцето огрява  лицето Ти. И тази усмивка се изразява не чрез устните, не където и да е  другаде, но в очите. А той гледа. И нещо пълни сърцето, топли, и не  сеща братът как излиза хвърчащ или хълцащ от бликналите сълзи на  радостта.

От къде вземаш, Учителю, толкова радост? Ти така  щедро пълниш сърцата ни с радостта, за която с векове сме копнели. Бъди  радостен и Ти от делото на ръцете си!

Ти даваш от своята радост, прибираш нашите скърби и от това по-радостно ти става, че си услужил на още едно дете.

Аз гледам, учудвам се всеки ден и се сещам за  приказката, която съм чувала в своето детство: "Сливи за боклук". Не  правиш ли и Ти същото? Не даваш ли сливи за нашия боклук? Не даваш ли  радост и красота за нашите противоречия и скърби?

Красотата,която ни даваш, да бъде върху Тебе, Учителю благи, за вечни дни.




, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ