Кварталът "Изгрев" се роди. Кварталът "Изгрев" се разхубави. Кварталът "Изгрев" се оживи и обогати. Малките къщички, със своите скромни обстановки се превърнаха в живи хора, в ученици. В ученици, в живи хора - мислещи, учещи, работещи. Природата е изправена пред тях в целия си ръст.
Пролетта ги вълнува със своя изблик на живот. Лятото ги радва с великата си разумност. Есента ги успокоява със своето изобилие и им обещава спокоен живот за зимата, когато белият снежен губер ще ги запази, както пази посетите семена, а те спокойни от това велико покровителство, се приготовляват, чертаят програми за бъдните дни, когато ще изненадат пак очите с красота, ще ги изненадат с небивала свежест, ще ги изненадат с бликнал живот.
Ученикът е посятото семе. Ученикът минава по пътя, по същият път на посятото семе. Тетрадки и моливи са у него. Той чете великата книга на природата, пише в тетрадките на своя ум, разсъждава и чертае план за новия живот, който като мираж го привлича, води и сочи, за да му открие самата действителност - бликналият извор с чудната, буйна растителност край него.
Малките къщички се превърнаха в прекрасни замъци, в които живеят нови хора. Новият човек живее в замък. Той сам е замък, в който са пометени разкошни библиотеки, художествени изложби и голямата красота на природата. Това е новия човек, за който е казано: Всичко за човека. За новия човек.
